дят — де някоя стена, де къщурка или плевня. Д. Талев, ЖС, 197. Припомни си с какви мъки е градил къщата си. Сам е правил кирпичите й. Дни наред е месил кал. К. Петканов, МЗК, 293. Радостта ни трябва да бъде сто пъти по-голяма, че сме започнали да градим наша си църква, наш общ, народен дом. Д. Талев, ЖС, 199. Дюлгере чешма градили, / в село ся дума разчуло, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 942. • Нар.-поет. Обикн. град градя. Тънка Янка град градила, градила го насред море. Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 507. Град градила малка мома, / град градила нова града, / нова града с три врати. Нар. пес., СбНУ XV, 4. Манол майстор града гради, / дене го гради, ноща са сипе, / камън по камън, дъска по дъска. Нар. пес., СбНУ XLVII, 54.
2. Разш. Правя нещо от съставни елементи; изграждам. Мълчаливо, като че събираха трупове на бойното поле, градяха на кръстци празните снопи. Елин Пелин, Съч.
I, 74. До планне [берачите] сено събираха, / от планне копи градиха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 25.
3. Прен. Създавам с много труд и усилия; творя, изграждам. Тук въпросът не е за предопределените хора, които градят световната история. Елин Пелин, Съч. IV, 261. Честолюбието прилича на малка искра, която трябва навреме да угасим.. То руши за миг онова, което сме градили дълги дни. Цв. Ангелов, ЧД, 207. Защо тя няма към него никаква милост, винаги му противоречи .., разваля онова, което той гради? Л. Стоянов, П, 387. Неведнаж вече безверни-те турци съсипват това, което е градено с вяра и упование в бога. П. П. Славейков, Събр.съч. VI (1), 176.
4. Книж. В съчет. със същ. надежда, план, предположение, перспектива и др. означава осъществяване на това, което е означено със съществителното. Старата градеше надежди на Борисчовото просветление — ала такова просветление Домна не съзря, пък и не го подири. Б. Болгар, Б, 75. Той гради големи надежди върху тая богата сватовщина. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 71.
— А сега си идете и чакайте да ви извикам на работа!.. Илко Илиев си тръгна без възхищение и без да гради перспективи. Н. Ка-ралиева, Н, 49. Градихме най-невероятни предположения, радвахме им се, а после в душите ни бавно попиваше горчивината на безсилието. К, 1963, кн. 8, 1 .Да останеш без работа е лошо, но да градиш планове за забогатяване, без да имаш лев в джоба си — беше наивно и смешно. Д. Димов, Т, 67.
5. Диал. Правя ограда на нещо; заграждам. Нали ти рекох, мале ле, / не чувай мома убава, / не гради нова градина, / не сади цве-ке секакво. Нар. пес., СбНУ XLIV, 383. Ти ма не питаш, мале ма, къде съм ходил, / како съм правил — басча съм градил, / фидан съм садил, фидан сякакъв. Нар. пес., СбНУ XXVII, 296-297. Милка йе сън сънувала /.. / в събота спроти неделя: / баща й двори градеше, / високи порти правеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 209. градя се страд. — Тия нови здания .., новите заводи.. — всичко това се гради от хора. М. Марчевски, П, 102.
О Градя <въздушни> кули; градя кули във въздуха. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Когато няма интимна компания, такова уединение ми пд допада. Гениални мисли ми идват тогава и градя най-смелите въздушни кули. Н. Попфилипов, PЛ, 137. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради въздушни кули, не може да се нарече наука, защото целта на учението е не да създава фантасти, а да изкорени дивите страсти на човека и да го изведе на правия път. Знан., 1875, бр.
14, 220. Град градя. Разг. 1. Върху някого. Възлагам големи надежди върху някого, имам пълна увереност във възможностите на някого и очаквам от него много, големи постижения, успехи. Това дете имаше талант и майка му град градеше върху него.
2. За някого. Закрилям, пазя някого да не го сполети неприятност. За децата си той беше готов на всичко, град градеше за тях. Градя на пясък. Книж. Предприемам нещо съвсем несигурно, нетрайно, от което няма да има резултат.
ГРАДЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Основавам се, опирам се на нещо.
— Уважаемо общество — рече той, — тук се чуха две мнения: едното .. се гради върху убеждението, че Гърция е в състояние сама да отвоюва от османлиите своите поробени братя. Ст. Дичев, ЗС I, 303. Това малодушие се градеше толкова въз чувство на егоизъм, колкото и на патриотизъм. Ив. Вазов, Съч. XXV, 234. Поуката, нравоуче-нието и хуморът .. съставят основните начала, върху които се гради битовата приказка, народният разказ или народната новела. Б. Ангелов, ЛC, 70.
ГРАЖД, граждът, гражда, мн. граждове, след числ. гражда, м. Диал. Оградено място, където се прибира добитък. Из граждовете подскачаха малки телета, буйни коне тичаха по харманите, пръхтяха и цвилеха, оголвайки едри зъби срещу слънцето. В. Ге-новска, СГ,515. Ранил като всяка сутрина, дядо Петю се заскита из граждовете за едър и дребен добитък. Ц. Церковски, Съч. 1П, 95.
ГРАЖДАНЕЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от гражданея се. Способността на българката да предугажда нечистите намерения .., а също така и комичния мотив на гражданеенето, предадени в лека гротескна форма, не са чужди на общата линия на цялото представление. НК, 1958, бр. 6, 6.
