ГРАЖДАНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Гражданин. Добър и пестовен гражданей,, харен и работлив селянин, животни и обичлив едноземец бива някой още от мънечък. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 6.
ГРАЖДАНЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. гражданях се, несв., непрех. Разг. За селянин
— държа се като гражданин, подражавам на гражданите в говор, облекло, обноски. Отново се заприказва, че Белиловци живеят много нашироко, отново взеха да им се смеят, че се гражданеят — без хубаво ядене, без хубави дрехи, без работници не могат. Ил. Волен, МДС, 27. И докато Драгуня се гражданееше, тя все още ходеше в селски дрехи — зелен сукман с черни ширити, бяла блуза с червени бодчета, кафява копринена забрадка. Кл. Цачев, ГЗ, 49. Имаме тротоари по улиците, асфалтов площад, универсален магазин.. Затова открай време дол-няци ни завиждат: — Вие — казват — много на голямо се държите, гражданеете се. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1005, 1.
ГРАЖДАНИН, мн. граждани, м. 1. Човек, който е роден или живее в град. Освен местните граждани бяха дошли и селяни от близки, па и от по-далечни села. Г. Бе-лев, ПЕМ, 64. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 86. Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Енювото кафене и самси Еню, седнал отпред кафенетоина сянка, не можеше да го познае кой е. Й. Йовков, ЖС, 7.
2. Полит. Постоянен жител на републиканска държава с всички права и задължения, установени от нейните закони. Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. Конст., 27. Селяните са пълноправни граждани .. и вярвам да отговарят и сега тъй достойно при разпитването им, както отговориха и на околийския началник по-рано. Ал. Спасов,
С, 34. Давид .. записа сина си в българската гимназия .. — Защото ще бъде гражданин на тая страна. Аз искам да я познава, да бъде истински неин гражданин. П. Спасов, ХлХ, 179.
3. Разг. За неучтиво служебно назоваване на непознат човек (обикн. при обръщение). Най-после тя погледна клиента, присви вежди и му каза сухо: — Вижте какво, гражданино! Вземете цветята си. М. Гру-бешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Един ден .. бях останал сам в стаята, дето бях имал урок, когато ненадейно влезе при мене един гражданин. К. Величков, ПССъч. I, 18. Слабичкият гражданин, който се движеше зад нея, притича да й помогне, но също се подхлъзна, залитна и падна. Тарас, СГ, 68.
4. Човек с будно обществено съзнание; общественик. Наместо лош писател .. станете полезен гражданин. Ив. Вазов, Съч. IX, 70. Той не ще пожертвува за тях своето достойнство като човек и гражданин и своята съвест. Т. Влайков, Съч. Ш, 292. Мигел де Унамуно е бил винаги поет.. Но Мигел де Унамуно не е забравил да бъде и гражданин. Голям и свободен гражданин на своята страна. Б. Шивачев, Съч. I, 148.
5. Стесн. Цивилно или светско лице за разлика от военен или духовник. Влизат един гражданин и един офицер, сядат при дългата маса. Ив. Вазов, Съч. XIX, 57. На прозорци се показаха хора, из съседни улици дотърчаха стражари, граждани, войници. Г. Стаматов, Разк. I, 111. — Ние, граждани, войници, народът на България, събрани заедно, идваме да изразим нашата воля за мир. Д. Добревски, БКН, 8.
О Почетен гражданин. Звание, което се дава на някого за заслугите му към дадено населено място или цяла страна.
ГРАЖДАНЙЯ мн. Събир. Простонар. Пренебр. Всички граждани като общност; гражданя. — Такова мляко с ток аз не кус-вам, ако ще пари да ми дават!.. — Чакай да видим дали ще потече, да не би да го глътне електричеството, та ще останат с пръст в устатата и гражданията! Ст. Даскалов, СЛ, 143.
ГРАЖДАНКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в град. Гюргя помнеше много добре деня, в който напусна своето село.. Баща й беше казал, че ще я отведе да слугува в града ще се храни добре, ще гледа свят и ще стане гражданка. Г. Райчев, В,
20. Недалече от мястото, дето ни бяха спрели, бяха се сгушили една до друга .. няколко жени, гражданки и селянки. К. Величков, ПССъч., 40. — Ти вече в разстояние три години си софийска гражданка! Ив. Вазов, Съч. IX, 207. Колко щастливо бе то [Венчето] като си мислеше, че е вече същинска гражданка — с рокля, без забрадка и при това с копринена кърпа. Д. Калфов, ПЮН, 71.
2. Постоянна жителка на републиканска държава с всички права и задължения, установени от нейните закони. Последните си две години в Русия тя прекара не като затворена пансионерка, а живееше в отделна квартира като свободна гражданка, заедно с други две български девойки. Д. Талев, ПК, 405. В същия миг и Маринов трябваше да притича към своя щанд, пред който се бяха спрели гражданин и гражданка. Д. Калфов, Избр. разк., 246. Българска гражданка.
3. Разг. За неучтиво служебно назоваване на непозната жена (обикн. при обръщение). Гороломов помисли, че се догади от що произлазяше негодуванието на селянката.
— Гражданко — обърна се към нея, — твоето негодувание е справедливо. Ив. Вазов, Съч. XI, 164. — Вие какво чакате, гражданко? — Секретаря на околийския комитет. Ст. Даскалов, СЛ, 507. Пълна гражданка в
