се, завъртявам се / завъртя се) на сто и осемдесет градуса. Неодобр. 1. Възприемам съвсем противоположни на досегашните си възгледи мнения и под. или променям напълно поведението си. Тя дори не се поколеба, твърдейки обратното, и сякаш не й идваше на ум, че се е обърнала на сто и осемдесет градуса. 2. За нещо — променям се коренно, напълно. Тичаше навред от любопитство, озарен от радостна възбуда, уверен, че с еснафлъка е вече свършено и Зоя при новия строй ще погледне на него с други очи. „По-скоро да се измете буржоазията и тогава всичко ще се обърне на сто и осемдесет градуса.“ Ем. Станев, ИК Ш и IV, 518.
— Лат. §гас1и8 'стъпало, степен'.
ГРАДУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Прил. от градус. При градусните измервания геодезите са се натъкнали на грешки, които не могли да обяснят с неточности при измерванията. Астр. XI кл, 1964, 24. По пет и половина часа се завърнахме при банята., и с голямо наслаждение се окъпахме., в бистрата й като сълза вода с 39 градуса температура. Ив. Вазов, Съч. XVII, 62.
-ГРАДУСОВ. Втора съставна част на сложи прилагателни със значение: който има толкова на брой градуса, колкото е посочено в числ. име — първа съставна част на сложното прилагателно, напр.: стоградусов, деветдесетградусов и др.
ГРАДУША ж. Диал. Градушка. На зла суша и градуша. П. Р. Славейков, БПI, 285.
ГРАДУШКА ж. 1. Валеж от ледени зърна; град2. Нечувана буря се зададе един ден и едра градушка изби нивите на десет села. Й. Йовков, Ж, 1945, 231. Небето загърмя, засвятка се и един пороен дъжд с градушка ни брулй и блъска цял час. Ив. Вазов, Съч.
XVII, 99. Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува / ни жадува! / А то
— градушка ни удари, / а то — порой ни мътен влече, /слана попари, засух беше — /в земята зърно се опече. П. К. Яворов, Съч. I, 44. // Ледени зърна, паднали във вид на валеж. Той нагази сред пороя и дебелия пласт от градушка; Ив. Вазов, Съч. VI, 158.
2. Прен. С предл. от. За означаване на нещо, което е в голямо количество. Градушка от юмруци се изсипа по главите и гърбовете на стражарите. А. Каралийчев, НЧ, 34. На тревожния изстрел улицата отговори със заплашителен вик и дюдюкания и към полицаите полетя градушка от камъни. X. Русев, ПС, 260. Само най-младият стрелочник Маринко вчера почна да чисти своята стрелка под градушка от шеги и присмех. М. Марчевски, П, 274. Той продължи речта си, като се обръщаше ту към редиците вляво, ту към сцената и сипеше градушка от въпроси. Ст. Марков, ДБ, 294. Ние се ръкувахме с всички и, под градушка от благо пожелания за щастливо пътуване до Синиджу и по-нататък, поехме по шосето на запад. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 150. А други отдалеч, не смогнали цветя / да подадат сами, ги хвърлят, и градушка / от китки заваля. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 180.
О Падам (сипвам се) като градушка. В голямо количество, изобилно (падам, сипвам се). Тъжно шумят узрели кукурузи, а из тях на облаци, на облаци се вдигат сиви врабци и като градушка падат по прашните пътища. Елин Пелин, Съч. I, 154. От нейните черни очи се сипват сълзи като градушка и мълком и неспирно текат. Елин Пелин, Съч. I, 154-155. — На сватбата три села се юрнаха да ни гледат.. Пък и кумът беше един — хвърляше парите като градушка. Децата се изтрепваха да събират каравелчета и гологани. Г. Караславов, ОХ I, 225.
ГРАДУШНИК, мн. -ци, м. Всеки един от четвъртъците от Великден до Възнесение, когато според едновремешното народ-но поверие не трябвало да се работи на полето, за да не вали градушка. Нашият селянин е пълен със суеверия и предразсъдъци, помъчете ся да му ги избиете из главата: докажете му, че няма влъчи и мечи празници, че не ся пази от горещници и градушки, та да си не губи времято напразно. Лет.,
1871, 173.
ГРАДУШНИЦА ж. Една от четирите съботи през март, през която според едновремешното народно поверие не трябвало да се работи, за да не вали градушка.
— От Н. Геров, Речинк на блъгарский язик, 1895.
ГРАДЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от град1; градец. В едно малко глухо градче .. живееше една вдовица на име Смарайда. Елин Пелин, Съч. IV, 65. Тогава тя почна да разказва това, за което си мислеше: ..— Имало едно време един град. Не било град, а малко градче. О. Василев, ЖБ, 249. Читалищният салон на това провинциално градче никога не бе виждал толкова народ между четирите си бели високи стени. Д. Калфов, Избр. разк., 184. Само който е отрасъл в малките градчета, всред тихите неравни улички, знае колко са драги разговорите пред дървените порти, под сянката на някое шум-нато дърво. Л. Галина, Л, 24-25.
2. Със съгл. опред. Комплекс от сгради с определено предназначение. Сега Пловдив се благоустроява.. По левия бряг на Марица се оформя панаирното градче, където се устройва единственият у нас Международен мострен панаир. Геогр. VII кл, 65. Университетско градче. Студентско градче.
ГРАДЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Правя постройка като издигам стени от камъни, тухли, бетон, дъски и под.; строя. Като се запролети тая година и слънцето наякна, Лазар Глаушев забеляза на няколко места из града, че люде се готвеха да гра
