мата, хубави желани часове! А. Станоев, П, 125. Командата получи разрешение да слезе на брега в първия градски отпуск от пристигането на „Надежда“ в Севастопол. Д. Добревски, БКН, 69. Градски транспорт. Превоз на пътници и товари в града или между града и крайградските зони.
ГРАДСКИ. Нареч. от прил. градски. В съчет.: По градски. По същия начин, както е присъщо на гражданите; по граждански.
— Те ще дойдат с учителя — отвърна Кръстю. — Ще дойдат по-късничко. По градски. — Е, започнаха да се гражданеят
— отвърна сухо Кръстевица и млъкна. Г. Караславов, ОХ I, 84.
ГРАДУИРАМ, -аш, несв., прех. Спец. Разпределям на градуси и означавам, градуирам се страд.
— От нем. graduieren.
ГРАДУИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от градуирам като прил. Спец. На който има означени градуси. Живачните термометри имат градуирана скала по Целзий. Геогр. УШ кл, 25-26. Водата, получена от охладените пари, се събира в градуираната епруветка и се измерва. П. Боянов, П, 272.
ГРАДУИРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от градуирам и от градуирам се. Ако сш-лата е градуирана в ампери, уредът ще представлява амперметър, а при градуиране във волтове — волтметър. Физ. VIII кл, 7L
ГРАДУИРОВКА ж. Спец. Градуиране. На капака на фотокасетата се нанасят през 0,5 см деления .. За градуировката се използува микрофотометър. В. Велчев, РМ, 33.
ГРАДУИРОВЪЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е свързан с градуи-ровка. На прецизноизмерителната техника е посветена изложбата.. В нея ще бъдат показани от най-простия измерителен уред до извънредно точната градуировъч-на машина. ВН, 1961, бр. 3010, 1.
ГРАДУС м. 1. Физ. Единица за измерване температурата на телата и въздуха, на човешкото тяло и др. За да променят температурата си в еднакво число градуси, две тела от еднакво вещество, но с различни маси, поемат количеството топлина, което е пропорционално на масите им. Физ. X кл, 1951, 53. Относителната топлина на едно вещество е количеството топлина, необходимо за загряване на един грам от веществото на един градус. Хим. VII кл, 1950, 23. Температурата на топящия се лед се приема за нула градуса. П. Марков, А (превод), 23.
2. Мат. Единица за измерване на ъгли или дъги, равна на 1/360 част от кръга. Разделянето на окръжността на 360 градуса, градусите — на 60 минути и минутите — на 60 секунди също е дошло до нас по наследство от древна Месопотамия. Мат., 1965, кн. 2, 2. По старото деление една деветдесета част от правия ъгъл е приета за единица ъглова мярка и се нарича „градус“. Вл. Станоев и др., Г, 31.
3. Геогр. Единица за измерване точното разстояние на една точка от земната повърхност спрямо други точки, условно взети за основни. В Пернамбуко, на осмия градус на юг от екватора, ставаше нещо. М. Вълев, ПСС, 82. Ние пресякохме екватора на седемдесет и третия градус източна дължина. М. Марчевски, ОТ, 31.
4. Спец. Единица за измерване гъстотата на течност или силата на алкохол. Герган взе една чашка и опита първака — видя му се добър, но за да се увери още повече в градусите му, напълни отново чашката и плисна ракията в огнището. К. Калчев, ЖП, 165. Определяше [даскал Генчо] градусите на ракията, която варяха. К. Калчев, ПИЖ, 107. От сутрин до вечер като акцизен обикаля казаните и опитва градусите на ракията, докато се запени като бясно куче около устата. Чудомир, Избр. пр, 19. Захарен градус. Маслен градус. Киселинен градус.
5. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. За означаване степента на някакво чувство, преживяване и под. Неговата поезия [на П. Пенев] догонва оня висок градус на душевно напрежение, когато съзнанието е опънато за огромен скок в бъдещето. Лит. XI кл, 320. Умът й я предпазваше от увлечения и й беше добър съветник, когато биваше в творческия полет, но пак чувството й подсказваше последния градус на мярката. Ст. Груев, АБ, 31. Най-сетне, отчаян нервиран до последния градус, уморен и отмалял от глад и жажда, той тръгна да си ходи. Г. Караславов, Избр. съч. П, 473. Тогава вече момчетата не издържаха.. Градусът на гнева им достигна най-високата си точка. А. Станоев, П, 43-44.
О На градус, съм. Разг. Пийнал и с повишено настроение (съм). — Ей, свато, добре дошъл. — Добре намерил, сватанак. Седни де, седни.. да заръчам едно вино.. „Май вече е на градус — мислеше в това време Иончо-олу, — все може да се откопчи нещо от него.“ В. Нешков, Н, 204-206. Извъртявам / извъртя (обръщам / обърна, завъртявам / завъртя) на сто и осемдесет градуса нещо. Неодобр. Изменям напълно нещо (възглед, мнение, твърдение и под.), възприемам точ-но обратното нещо (възглед, мнение, твърдение и под.). Освен на Лилето не беше ли успял да завърти главата и на моята уж умна, хитра и проницателна сестра? Не беше ли сполучил до такава степен да й влезе под кожата, че да я накара да извърти на сто и осемдесет градуса разбиранията и принципите си? Л. Станев, ПХ, 27. Извъртявам се / извъртя се (обръщам се / обърна
