вьорски лъч е начертал по една буква от името на кораба. НТМ, 1966, кн. 215, 59. Гравьорско предприятие.
ГРАВЬОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на гравьор. За четене,.., преде-не и пр. е необходимо осветление от около 50 лукса;.., за чертаене, гравьорство и часовникарски работи — около 100 лукса. Физ.Хкл, 1951, 108-109.
ГРАВЮРА ж. 1. Отпечатък върху хартия от плочка, на която е изрязана или издълбана рисунка. Единствената форма на репродукционната техника (като не смятаме копието), оставала черно-бялата гравюра. Хр. Ковачевски, СК, 93. Прекрасните майсторски изпълнени гравюри на Васил Захариев („Църквата Св. София“, „Бо-янската църква“, „Докторският паметник“) очертават силуетите на някои от малкото останали старини в София. НК,
1958, бр. 2, 3. Трябва да види човек фотографии или гравюри от неговите [на Ко-реджо] картини, за да разбере колко е велик. К. Величков, ПССъч. Ш, 208. Старин-на гравюра.
2. Рисунка, получена чрез релефно изрязване върху гладко дървено блокче или чрез издълбаване на гладка металическа плочка. В една от залите на царската библиотека е била уредена изложба от оригинални издания от офорти, от литографии и гравюри на дърво, извършени от различни художници за книгите на писателя. РН, 1927, бр. 10, 4.
3. Изк. Вид графично изкуство, включващо разнообразни начини за ръчна обработка на дървена, метална и др. плоскост, чиито произведения се получават чрез релефно изрязване или издълбаване на изображението, от което се прави отпечатък, обикн. върху хартия.
— От фр. gravure.
ГРАВЮРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от гравюра. Скулптурните и гравюрните произведения на маорите са световно известни, както и техните мелодични песни. ВН, 1960, бр. 2830, 4.
ГРАД1, градът, градй, мн. rpafloeè и (рядко) градища, след числ. грйда, м. 1. Голямо населено място, обикн. административен, търговски, промишлен и културен център. Съвременният град, с неговите фабрики, бюра, работилници, канцеларии,.., е отдавна превърнат в културен затвор за градския обитател. П. Делирадев, В, 2. Кавалерийският поручик Ламбрев отиваше в отпуск и по пътя беше се отбил в Кюстен-джа, колкото да разгледа града и да купи някой подарък за вкъщи. Й. Йовков, Разк. I,
152. Османският нашественик, превзел укрепените градове, се убедил, че българите са отлични строители на крепости. Ив. Коларов, Е, 39. Навред по света се ширеше страданието. Горяха села и градища, избухваха мини, умираха хиляди и хиляди млади хора. М. Грубешлиева, ПИУ, 239. В най-шумния и многолюден град, в тълпите на площада / ще ида да се смеся — и ще хвърля мъката си кръстна — / дано под милионните нозе, незнаещи пощада, / на прах да стане, вятърът да я подеме и разпръсне. Е. Багряна, ЗМ, 31. // Стесн. Разг. Централната, главната част на това населено място, за разлика от отдалечените, крайните негови части. Отивам в града за билети.
2. Жителите на такова населено място. След обед на поляната край града, дето всяка година ставаше великденското хоро, писнаха гайди, задумкаха тъпани. Излезе там целият град. Д. Талев, ПК, 57. Общественото мнение на града се оформяло тук [в кафенето]. Ив. Коларов, Е, 26. Почти целият град придружаваше смъртните й останки. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 99. Стекъл се градът, дошли хора от селата да посрещнат братята-българи, довели музика, дошъл хор, наредили се сума момичета с букети в ръка. Ал. Константинов, БГ, 29-30. Зора. Събужда се града. / Сиренен вой. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 56.
3. Нар.-поет. Крепост, твърдина. Перник град е стена твърда, / сам си Кракра — хала върла. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 351. Град градила самовила / ни на небо, ни на земе. СбБрМ, 3. Глад град съсипва. Погов.
О Външен град. Истор. Територията около вътрешния град, населена с обикновените граждани (занаятчии, търговци и под.), която също е оградена със стена. В очертаните граници укреплението затваря едно пространство от около 3,5 кв. км, известно като външен град. Ст. Михайлов, БС, 52-53. Вътрешен град. Истор. Централна част на главно селище в древните и средновековни държави, обитавана от старейши-ни, аристократи и техните семейства, устроена и изградена като крепост, пригодена и за защита на градското население в случай на обсада и война. Каменната стена, която затваря пространството на вътрешния град, има форма на неправилен трапец със страни, ориентирани по посоките на света. Ст. Михайлов, БС, 28. Открит град. Воен. Град, обявен от една от воюващите страни за незащитен. Свободен град. Истор. Средновековен град, освободил се от властта на феодала и ползуващ се с правата на самостоятелна държава. Така образуваната [германска] империя представлявала съюз-на държава, в която бившите самостоятелни кралства, княжества и свободни градове (Хамбург, Любек, Бремен) запазвали известно вътрешно самоуправление. Ист. X кл, 125.
> Град градя. Разг. 1. Върху някого. Възлагам големи надежди върху някого, имам пълна увереност във възможностите на някого и очаквам от него много, големи по
