стижения, успехи. Беше отличен ученик и класният му наставник град градеше върху него. 2. За някого. Закрилям, пазя някого да не би да го сполети неприятност. Имаше слабост към малкото си внуче и град градеше за него.
ГРАД2, градът, градй, мн. няма, м. 1. Валеж от ледени зърна или по-големи късове градушка. Падна град, всяко парче като пестника на възрастен мъж, та убиваше небесните птици, както летяха, и дивите зверове, както се криеха в гората. А. Дончев, ВР, 17. По едно време дъждът се превърна в град, пак безшумен, който ни чукаше неприятно по лицата и ръцете. Ив. Вазов, Съч. XV, 142. Светкавица блесна. И гръм. Едър град затрака по стъклата. Д. Калфов, Избр. разк., 372. Трясък / оглася планини, полета — / земя трепере... Град!
— парчета—/яйце и орех... Спри... Недей... / Труд кървав, Боже, пожалей! П. К. Яво-
ов, Съч. I, 47.
. Прен. С предл. от. Множество, изобилие от нещо, което се струпва, изсипва на едно място. И в един миг, когато най не очаквахме това, заудря град от монети, от всички страни към ринга летяха монети. Л. Стефанова, ВМД, 120. Неочаквано селяните ги посрещаха с град от стрели, хвърлени от покривите на хижите. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 369. Че като почнаха да ни подават букети и да ни обсипват с цветя.., „ураа!“ И пак град от букети. — Царска среща! Ал. Константинов, БГ, 33. Но той се спуснал от прозореца и избягал. Минал под град от куршуми. Г. Караславов, Избр. съч.
I, 271. Боже опази от гръм и град и от неверен брат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 48. Град глад не прави. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 105.
О Град го бил. Разг. Пренебр. За човек — с много непривлекателна, неугледна външност; смачкан, очукан. Взе една жена — град я бил, да не я погледнеш. Град ме бие. Разг. Търпя неуспех отвсякъде, работите ми са в лошо положение. Сълзи като град. Разг. Обикн. едри и в много голямо количество, обилни, сълзи. Изведнъж те, двете, като под някоя неумолима заповед се спряха и втренчено загледаха .. — Майчице!... Луди ли бяхме! — простена и Здравка и сълзи като град рукнаха из очите й. Ц. Церковски, Съч. Ш, 29-30. Панчовица още повече се уплаши и зачуди, па зе детето си и излезе вкъщи. И зарони там, клетата, сълзи като град. Т. Влайков, Съч. П, 133.
ГРАД3, градът, града, мн. гради, м. Мат. Извънсистемна метрична единица за равнинен ъгъл, равна на една стотна от правия ъгъл; ъглов градус. Град се нарича една стотна от правия ъгъл. Планим. УП кл,
25. Някои от компасите [географски] вместо 360° имат циферблат, разделен на 400 гради. Гр. Николаев и др., ОГ, 112. По старото деление една деветдесета част от правия ъгъл е приета за единица ъглова мярка и се нарича градус. По новото деление единицата ъглова мярка се нарича град и представлява една стотна част. Вл. Ста-ноев и др., Г, 31.
-ГРАД. Втора съставна част от имена на градове или на някои села като: Ботевград, Вишеград, Цариградидр.
ГРАДА ж. Диал. Кошара, ограда за добитък. Да пасеш белобозки кози, да виеш вити гради, да доиш бяло мляко. Т. Панчев, РБЯд, 79.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРАДАЦИЯ ж. Книж. 1. Постепенно, последователно протичащо явление, преминаване от един етап, степен към друг етап, степен; степенуване. Подредени са [дърворезбите] в една възходяща естетическа градация, очертамаща развоя на това са-мобитно изкуство, от „гълъбовото клюн-че“ в края на простите колибарски куки до сложните фигурални композиции на черковния иконостас. Н. Хайтов, ШГ, 33. В това отношение може да се проследи как-во-годе постепенно развитие и градация в таланта му. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 63. Няма нито една страна в Южна Америка, чието население да не понася последиците от глада. Но и тук има градация и в тая градация Перу е на челно място, попада между страните с крайно недостатъчно хранене. Е. Николов, П, 43.
2. Литер. Стилистична и реторична фигура за изразяване на впечатления от прояви и явления чрез постепенно усилване (възходяща) или отслабване (низходяща), степенуване на използваните изразни средства (сравнения, епитети, метафори). Композиционно стихотворението [„Патриот“] разкрива основните моменти от развоя на чувството.. Езикът е рязък, ударен. Особено силна е назходящата градация: „коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен“, разнообразена с паузата в средата на втория стих. Лит. X кл, 176.
— От лат. gradatio.
ГРАДЕЖ м. 1. Построяване на сграда; градене, строене. На майското заседание през 1882 година общинарите, без да чакат взгляда на комисията с инженери, наредили търг за градежа на водопровода. П. Мирчев, К, 112. Започна се градеж на кула за осемстотин души. Д. Яръмов, БП, 116. Стана нужда общинарите да изберат помежду си неколцина, които да събират средствата и да ръководят градежа на църквата. Д. Талев, ЖС, 127. Султанът се замислил и рекъл: — Аз ще ти дам пари и ще ти построя бояджийница.. После повикал строители и им поръчал да се заловят за работа.., избрали място за градеж и започнали постройката. Св. Минков, ПШ,
162. Ала радост не облъхна майстора ни
