от чудния градеж, ни от щедрите похвали на султан Селим. Сърце не бе вложил той в градежа си. За гиздави български църкви и мостове, а не за джамии жадуваше душата му. К, 1963, кн. 1, 39. // Правене, създаване на обиталище. Дълги години се предполагало, че пчелното семейство се състои от различни групи пчели.. Летящи пчели за събиране и пренасяне храна, пчели за хранене на пилото,.., за градеж на пити. Б. Бижев, СП, 31-32. Градежът му [на гнездото] трае три дни и в него вземат участие както мъжката, нака и женската. Тънки сухи пръчки., служат за основен скелет на гнездото. Отвътре те го измазват с глина и го застилат с косми, треви, коренчета. Ст. Дончев, ПНД, 47.
2. Начин, по който е построено нещо; строеж. Дебелите зидове, големите правилни камъни, хубавият градеж, всичко говори за монументалност. П. Делирадев, БГХ, 90. Туй градските стени, колкото бяха останали, не ще да са от турско време, не им беше турски градежът. В. Мутафчиева, ЛСВ, 123. Замогнали се занаятчии и търговци привличат в града прочути майстори и започват да строят големи и оригинални по своя градеж къщи и ханове. Г. Дръндаров, ВЗ, 11.
3. Сграда, постройка, строеж. Вършеше се работа, която смайваше очите и напомняше Омуртаговите градежи, вдигнати някога в стария престолен град. А. Гуяшки, ЗВ,
56. Майсторът беше пуснал хората си и бе останал сам на градежа да постави разкрача на стрехите, та утре, като дойдеха калфите, да наковават направо фермите. П. Константинов, ПИГ, 145. Опрян на канари, тъне в тайнствена самота Черепишки-ят манастир със своите градежи и чардаци. Ив. Вазов, БП, 140-141. Разхвърлени наоколо камъни и хоросан загатват,.., за съществуването на стари градежи тук. П. Делирадев, БГХ, 90. Минава край него и Добри Майстора и му дума: — Брате Стояне, какви градежи са се отворили в долните земи, за девет години работа имаме, ела с мене. Султана сега джамии гради. Д. Яръмов, БП, 48.
4. Прен. Създаване, осъществяване на нещо. Иде [Иречек] в София с файтон, да участвува в културния, стопанския и обществения градеж на младата държава, иде пълен с надежди и смут. А. Каралийчев, ПГ, 189. Ботъов е от ония майстори, които при свой градеж не са пренебрегвали чуждия материал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 166. Неният разцвет [на българската книжнина по времето на цар Симеон Велики] е забележително явление в българската история. Той спомага както за градежа на българската, тъй и на славянската култура изобщо. Ист. Х-Х1 кл, 50. Филмът на Людмил Стайков [„Аспарух“] ни ги [Кубрат и Аспарух] показва като живи хора — колкото обсебени от идеята за градеж на нещо съдбовно за бъдещето, толкова и земни
— с личните си драми, съмнения, болки и кратки мигове на радост. Тр, 1981, бр. 264,
3. Не в туй идеалът твой е, /о стремителна младеж! / Той е славен, ала той е / не в ломене, а в градеж. Ив. Вазов, Съч. Ш, 198-
199.
5. Диал. Нива, ливада или гора сред пасище, заградена с ограда за предпазване от добитък. Средният рекъл: „Че ми дадеш, дедо, овци, да напраим бачия;..“ Тогава иде при средния; оно налегало кози и овци при градежа му. Нар. прик., СбНУ, XLI, 448.
ГРАДЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Градивен. Биологията отдавна е установила, че елементарната градеж-на единица е клетката. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 175.
ГРАДЕЛ м. Дебело бяло платно, тъкано четворно. Стотици метри висококачествени шлиферни платове, зефири, крепони, градели и други тъкани се навиваха на кросната. РД, 1958, бр. 3, 1.
— Нем. Gradel.
ГРАДЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от градя и от градя се. Спуснаха се рояк копачи и зидари .. и очилати инженери.. И зафа-на се копан, рушене, градене! Ив. Вазов, Съч. IX, 192. Посещавам черквата „Св. 40 мъченици“.. Малко и бедно здание с шест мраморни потъмнели колони отвътре, очевидно донесени от другаде при градене-то й. Ив. Вазов, Съч. XVII, 175-176.
ГРАДЕНЦЕ, мн. -а, ср. Рядко. Градче. Стигнал Радецки на Корабия, румънско граденце между Никопол и Ряхово. 3. Стоянов, ХБ, 292.
ГРАДЕЦ1, мн. градовце, м. Умал. от град1; градче. Исках да отворя приказка за наше село и да му разправя, че то не е сега такъво.., че то сега е градец. Т. Влайков, Съч. П, 51. Разтревожи ми се сърцето като видях българските села и градовце. А. Каралийчев, НЗ, 165. Веднъж във събранъе едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно. / И лепна плесница на един подлец, / и излезе тихо из малкий градец. Ив. Вазов, Съч. I, 172.
ГРАДЕЦ2, мн. няма, м. Рядко. Умал. от град2; градушка. Дребен дъждец ще си зайде / подир дъждеца градеца, / подир градеца снежеца. Нар. пес., СбВСт, 103.
ГРАДЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който служи за строеж, за изграждане на сгради, пътища и под. Индустриализацията на нашата страна създава широки възможности да се развие производството на нови градивни материали. РД,
1959, бр. 300, 2.
2. Който служи за създаване, изграждане на нещо. Докато белтъците предоставят главно градивен материал на клетката,
