• В мн. и пов. изр. Команда, заповед към войници, участници в спортно състезание, военно обучение и под. за изостряне на вниманието преди команда за стрелба, старт. Младият батареен командир пъргаво се приближи към своите оръдия.. — Ще дадете най-напред вляво по пет последователни, а после още по пет. Готови! Ив. Мартинов, ДТ, 257.
5. Обикн. с предл. з а. Който е придобил необходимите качества, станал е подходящ за нещо, за някаква работа; годен. Загърмяха топове, запалиха се пространните тръстики, пламнаха и готовите за жетва жита. Й. Йовков, Разк. П, 88. Когато шосето от Плевен за Ловен се преметна зад високите рътлини с готови за гроздобера лозя.., аз разтворих широко они от изумление и възторг. К. Константинов, ППГ, 299. Царевичните площи из шумака, готови за сеитба, се простираха надалеко. Ст. Станчев, НР, 166. Водата в "Манастирския вир " според преценката на Пачо бе вече готова за къпане. Т. Харманджиев, КЕД, 81. Огледалото трябваше да се трие дотогава, докато то приеме формата на изпъкналата пластинка и стане готово за полиране. Ив. Въжарова, ИН (превод), 43. „Аз видя, мой синко, че ти си готов вече за женене; иска ти се жененето...“ Л. Каравелов, Съч. П, 69.
6. Като същ. готово и готовото ср. Разг. Нещо (обикн. хранителни продукти или пари), което е отделено, запазено, спестено с някаква цел. — Миналото лято падна една градушка и очука житата. Моят стопанин не пожъна нито един клас, изяде готовото и нямаше семе за сеитба. А. Каралийчев, МИ, 9. Хаджи Вълко криеше и не са изказваше, че има пари; страх го беше да не би угадил синът му, че има готово, за да са отпусне и да си не гледа работата. Ил. Блъсков, ПБ I, 56. — Аз продадох теличка-та, крепих се досега, ама готовото бързо се изяда. Г. Караславов, СИ, 295. „Ти ще да работиш некогаж и по-скапо, кога е зор за работа. А кога не е зор, ще работиш и по-евтино. И ще спечелиш, ако не арчиш от готовото.“ Нар. прик., СбНУ Х1ЛУ, 490.
О Готова гозба. Диал. Чубрика; шарена сол. Готови пари. Разг. Спестени пари. Еньо привърши колкото имаше готови пари и понеже не работеше вече нищо, почна да продава от имота си. Елин Пелин, Съч. Ш, 169. С време аз познавам баща му, който остави и къща, и дюкени, и други имот, готови пари доволно. Ил. Блъсков, ПБ П, 39. На готово дете всеки се натиска да бъде баща. Разг. Употребява се, когато някой иска да си припише заслуги за някаква добре свършена работа, за успешен изход, резултат от нещо.
ГОТОВАН м. Разг. Пренебр. Мъж, който не се труди и чака всичко да получава от другите наготово; готованин, готованец, го-товановец, готованко. Отвън на пейката беше седнал дядо Недко, отпуснат и като че задрямал.. —Ленивец и готован. Й. Йовков, Ж, 1920, 46. — Какво има? — запитах отвън с плах глас. — Седиш отвън, а питаш! — кресна жена ми. — Винаги си бил готован!.. Влязох и видях как жена ми се мъчи да напъха нощното шкафче в сгъваемия куфар. В. Цонев, МН, 48. Луша: — Няма да му позволя нито една стотинка да ти даде. Стоил: — Кой ли те пита тебе? Много голямо значение си придаваш. Луша: — Млък! Безсрамник такъв! Готован! Д. Немиров, В, 82.
ГОТОВАНА ж. Разг. Пренебр. Готован-ка. И усети, че късането се смени с неудържими напъни, акушерката я стисна за носа. „Не дишай! Помагай и ти, помагай де, го-тована такава...“ В. Андреев, ПР, 50.
ГОТОВАНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Пренебр. Готован. — Та така ли се печали, бре готованджио! Те, имаме два ов-на, иди на пазаро, продай ги, купи сос парите друго нещо, па друго, па друго, та така да спечалиш. Нар. прик., СбНУ ХЬУ, 386.
ГОТОВАНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Пренебр. Готован. —Други да работят за тебе, а ти да лежиш. Умря то, няма тоз господ!.. Пияница! Готованец! Й. Йовков, Б, 70-71. Братята били големи готованци. Те ден и нощ спели във витите си легла, а сестра им ги хранела, както лежат. Ив. Планински, БС, 70. Българският работник е жив, весел и пъргав, а готованецът е намусен, ленив и волообразен. Л. Каравелов, Съч. IV, 136.
ГОТОВАНИН, мн. готовани, м. Разг. Пренебр. Готован. — И ти си ленивец като мене, а си заразправял сънища — нещо, дето няма да стане.. — По себе си съдиш. Ти си ленивец, готован, а не аз. Опашеш синя престилка, наядеш се и се изтеглиш на пейката. К. Петканов, X, 52-53. Мене ми казаха, готованино! Десет бразди не си изкарал... лежал си, цял ден си се търкалял!... Г. Караславов, С, 154. Той как-как, би изкарал сичко на глава, ако да не беше този готованин, комуто на ден само за вино, ракия, ром, тютюн, кафе не стигаха по 10-15 гроша. Ил. Бллъсков, ПБ П, 63. За милост ли са някои от днешните наши мързеливи мъже, на които жените им ходят по чужда работа да копаят., и да принесат на гото-ванина си да плюска? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 15.
ГОТОВАНКА ж. Разг. Пренебр. Жена, която не се труди и чака всичко да получава от другите наготово; готована. Жена му беше увила на ръката си плитчицата на Недка.. и хем дърпаше, хем викаше: — Готован-ка! Докога ще чакаш от мене?... Н. Карали-ева, Н, 152. — Ставай ма, готованко! Докога ще се излежаваш? Я виж слънцето къде е! Кр. Кръстев, К, 21. И седнали като се-ки готованки до прозорците над пътя, гле
