Page:RBE Tom3.djvu/290

От Читалие
Версия от 19:27, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


пари и стана горделив. П. Славински, МСК, 29.

2. Който изразява или съдържа надменност, високомерие; високомерен. Той очаква самоуверено, вика с ням и горделив поглед противника си. Ив. Вазов, Съч. VI, 137. Имаше надменния и горделив вид на човек, който е свършил голяма и важна работа. Й. Йовков, ПК, 185-186.

3. Който има високо самочувствие и съзнание за лично достойнство и превъзходство над другите; горд. Бавно каляската се движеше по одус Ерму. — Кой ще е този? — спираха се атиняните и гледаха с любопитство важния, малко горделив Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 277. Покойници, вий в други полк минахте, /.. / Но що паднахте тук, деца бурливи? / За трон ли злат, за някой ли кумир? /Да беше то — останали бихте живи,/ не бихте срещали тъй горделиви / куршума... Спете в мир. Ив. Вазов, Съч. П, 169. • Обр. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, възпря се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 45. Той [Ку-зев] създава организация, която осигурява изпращане преписи от изложението до редица ръководни фактори в системата на тази невъзмутима и студено горделива Английска империя. К. Странджев, ЖБ, 23.

4. Рядко. Който изразява или съдържа високо самочувствие и съзнание за лично достойнство, превъзходство над другите. Някои нетърпеливо притичваха до вратата и надничаха навън към коридора за учителя, други попогледваха на влезлите вече в стаята им гости някаква наивна горделива радост, навеяна от празника. Ил. Волен, МДС, 62.

ГОРДЕЛИВЕЦ, мн. -вци, м. Горделив човек. Като не проумяваше гордите и като бе изпълнен със завист към тях и със стремление да заприлича на тях, той се бе превърнал на горделивец, смешен за изтънчения човек и опасен за всички, които нямаха власт. Й. Вълчев, СКН, 530-531. Държеше се пред потомствените велможи с някаква предизвикателна независимост. Затова боилите и бругите управници го мислеха за нахален човек и горделивец. А. Гуляшки, ЗВ, 102.

ГОРДЕЛЙВИЧКО. Нареч. от гордели-вичък. Тя ме погледна горделивичко.

ГОРДЕЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от горделив; който е малко горделив. Това [докторче], дето ни го изпратиха сега, е малко горделивичко, ама по-гаждаме се и с него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 186.

ГОРДЕЛЙВКА ж. Горделива жена. Да си купи къща в Кю, аристократичния квартал на Мелбърн. Додстатъчно е една визи-тна картичка с адрес в Кю, за да ти отвори всяка врата. И в тая къща дворец да въведе нея, горделивката Мария. П. Бобев, ОН, 60. Тя е голяма горделивка.

ГОРДЕЛЙВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Умал. от горделив.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОРДЕЛЙВКО, -то, мн. -вци, м. Горделивец. Той е Сливко. / Горделивко — / с горделивост/е прочут, /ходи важен / и надут. Ас. Босев, СбХ, 167.

ГОРДЕЛЙВО. Нареч. от горделив. Широки и размерни крачки прави гривоносни-ят цар на пустинята и на джунглите, горделиво дига своята огромна глава и погледът му,.., блуждае някъде из пространството. Йв. Вазов, Съч. XI, 124. Но той се възгордя.. и на праведно огорченний народ гледаше презрително и горделиво. П. Киси-мов, ОА П (превод), 131. Трояновът стълб, възправен на гора Паланген, такожде привлича удивлението; горделиво, горделиво той са възвишава във въздуха; целий военен живот на император Траяна е издялан върху му в тържества. С. Бобчев, ПОС (превод), 119.

ГОРДЕЛЙВО СТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на горделив; високомерие, надменност. Както труфилото й, тъй и маниерите и цялото й същество издаваха охолна-та слободия и горделивост на едно високо обществено положение. Ив. Вазов, Съч. IX,

89. В полета на щастливите мечти, при новия пост, който мъж й е заел — банков директор, — Нора проявява не малко суета, та и горделивост. Ст. Грудев, АБ, 132.

ГОРДЕЛЙВСТВО, мн. няма, ср. Остар. Горделивост. Вашата титла е горделив-ството ви; па такава титла не ще вдъхне никому почитането. Кр. Пишурка, МК, 379.

— Софроний Врачански, Неделник, 1806.

ГОРДЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Гордее-

не.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОРДЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. гордях се, мин. св. деят. прич. гордял се, -а се, -о се, мн. гордели се, несв., непрех. 1. С предл. с или със следв. изр. със съюз че. Изпитвам чувство на удовлетворение, задоволство от нещо (постигнати успехи, високи качества на някого или нещо, което ми е близко, и под.). Беше чакала да я види уморена, разп-лакана, оскърбена. Само да кълне от безсилие. А тя се гордееше, че идва от затвора. Искри като от кремък изпущаха думите й.

В. Геновска, СГ, 193. Те имаха тържеству-ющия вид на хора, които съзнават, че имат право да се гордеят с подвизите, които са извършили. К. Величков, ПССъч. I, 5-

6. Тия коне бяха най-хубавите в селото и богатият чорбаджия с право се гордееше с тях. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с поли

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл