Page:RBE Tom3.djvu/275

белоръки и голоноги робини и под звука на музиката затанцуваха танеца на Саломея. Ив. Вазов, ЛВ, 39.

ГОЛОПАР, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Гол-голопар. Диал. Съвсем гол.

— Ти видя ли я [голата жена] ? — Бате я видял .. Тъкмо щял да задреме и гледа — от реката излиза жена — гола-голопара. К. Петканов, СВ, 54.

ГОЛОПЪПЕСТ, -а ,-о , мн. -и, прил. Рядко. Който е с оголен корем, недостатъчно облечен. Пловдив. Разоутани къщи, го-лопъпести деца, разтреперани от студ. Разплакани майки. Посърнали мъже. Хр. Радевски, Избр. пр Ш, 82.

ГОЛОРЪК, -а ,-о , мн. -и, прил. Рядко. Който е с голи, недостатъчно покрити ръце. Голоръки девойки.

ГОЛОСЕК м. Диал. Гола сеч. Нагоре из долината имаше дървета за строеж, а там, където беше правено голосек, бяха израсли гъсти храсти. Кр. Григоров, ТГ, 78.

ГОЛО CÉMEHEH, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Само в съчет.: Голосеменни растения. Бот. Един от двата подраздела семенни растения, предимно дървета и храсти, с изключително стопанско значение, вечнозелени, с непокрити, голи семена, които не дават плодове. Gymnospermae. Покритосемен-ните растения се размножават със семена, които се образуват в цветове.. Тези растения се отличават от голосеменните по това, че техните семепъпки са скрити в плодник, а семената — в плод. Бтн VI кл,

107.

ГОЛОСЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Който се отнася до гола сеч. Голосечна система.

ГОЛОСКОК, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е съвсем гол; необлечен. Лепоска се бе съблякла гола и се пудреше .. Не приемаше сребърни пари, защото, както беше го-лоскока, нямаше къде да ги мушка. И. Вълчев, РЗ, 77-78. Турчинът турнал на главата си шапката на Глогинко и рекъл: „Истина, рекъл, ей ги! Туу какви са [вампирите] голоскоки!“ Нар. прик., СбНУ XLIV, 511.

ГОЛОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Книж. Който не е подкрепен с доказателства, с факти; необоснован, празносло-вен. Това тяхно мнение обаче не бе голос-ловно — то бе подкрепено с цифри и документи. М. Кремен, РЯ, 217. — Голословно-то твърдение на виновния, че подписът върху разписката не е негов, е съвсем поня-тно при създадената обстановка и не ме учудва. Ст. Марков, ДБ, 305. Голословно обвинение.

2. Разг. Който не си служи с факти, доказателства при твърдение на нещо. Всеки върши каквото му скимне, не се чувствува никакво ръководство. За да не бъда голосло-вен, ще ви дам и примери: вчера Жирафът и Гъмящата змия в работно време .. отишли на мач. П. Незнакомов, СНП, 134.

ГОЛОСЛОВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Твърдение, неподкрепено с факти, неоснователно твърдение; празнословие. И труд-но мога да бъда обвинен в голословие след изнесените тук примери с моя подход към племенницата ми Румянка. Tap ас, ТМ, 12.

ГОЛОСЛОВНО. Книж. Нареч. от голо-словен. Главните причини за миграцията са икономически:.. За да не говоря голословно, ще взема за пример моето родно село Яврово. Н. Хайтов, П, 301.

ГОЛОСЛОВНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж. Отвл. същ. от голословен; недоказа-ност, необоснованост. За да не бъдем обвинени в голословност, че приписваме на Н-ската младеж произволни черти, ще споменем два факта. А. Гуляшки, ДМС, 122.

ГОЛОТА ж. 1. Състояние, качество на гол. Жалкото циментово помещение, което служеше за баня, беше студено като хладилник. Чувствувах се безкрайно унизен всред тая тълпа от мъже — смешни и жалки в голотата си. П. Вежинов, ЗНН, 46. Според турските нрави никой няма право да види хаджиите в пълната им голота. С пещимал, който никога не се снима от кръста, става и къпането. Ст. Чилингиров, ПЖ, 163.

2. Обикн. мн. Непокрити места на човешкото тяло (обикн., тези, за които не е прието да се показват така); голотйя. Омфала на-метвала кожата на немейския лъв, с която Херкулес прикривал голотите си. О. Василев, ЖБ, 212. Той беше тъй дрипав, че тук-таме и голотите му се виждаха. Д. Неми-ров, Б, 128.

3. Прен. Неподправеност, същински вид. При такова жалко положение само социалистите искат да изкарат наяве селската сиромашия във всичката й голота и само те предлагат най-добрия цяр на селските болки. Г. Георгиев, Избр. пр, 25. Сега всички завеси са вдигнати пред очите му и той вижда пълната голота на света. К. Петканов, В, 197. Лете гледаш зелени плесенясали езера, населени с вечно пеещи жабешки легиони, виждаш сиромашията в пълната голота. Ал. Константинов, Съч. I, 108.

ГОЛОТЙМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е с голо теме. Голотемест мъж.

голотйя ж. 1. Състояние или качество на гол (в 1 знач.); голота. Човек са е родил гол и слаб на земята ..; и орелът, който изпървом, като е гледал неговата слабост и голотйя, готвил са е да сграбчи лова си. Ив. Богоров, КП, кн. 3, 1874, 12-13.

2. Обикн. мн. Разг. Непокрити места на човешкото тяло (обикн., тези, за които не е прието да се показват така); голота, разго-леност. — Децата умряха от глад, а жени