ОХ Ш, 150. Реших да спечеля и аз някакъв гологан.
О Гологан-бей. Остар. Пренебр. Човек, който се пазари за най-дребна монета; скъперник. Ти няма да изпедепсаш занаята пиене ракия и скоро ще заминеш и гологан-бейов-ците. Ст. Младенов, БТР 1,450. Чер (черен) гологан не се губи. Разг. За човек, който няма голямо значение. — Довиждане, невесто. И бъди куражлия, чер гологан не се губи. Г. Манов, КД, 130. — Помислих, че си потънал в земята. — Ха, черен гологан не се губи... —ухили се той и седна. Й. Демирев и др., ОС, 29.
— Вер. от рум. gologan.
ГОЛОГАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Пренебр. Клюкарски, евтин. Учителското събрание прие следната резолюция: 1).. 2) Апелира към народно учителство да не взема на ръка, а да се гнуси от печатните органи на тая гологанджий-ска преса. Пряп., 1903, бр. 21, 4.
ГОЛОГАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гологан. Тия светли господарски празници от Коледа до Ивановден са празниците на децата,.., дните, в които те са извънредно по-щастливи с няколкото спечелени голо-ганчета, отколкото всичките Родшилдов-ци с милиардите си. Ив. Вазов, ИСМ, 30. Каракольовеца се доближи до газеника уж да вижда по-добре, но дълго бърка в платнената кесия, с пръсти познаваше гологан-четата и по едно пускаше в шепките на момчетата. М. Яворски, ХКП, 22.
ГОЛОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с гола, непокрита глава, без шапка или забрадка. Из дола се показа брадясал, гологлав младеж с пушка през рамо. Ст. Даскалов, БМ, 52. В това тъкмо време от колибата излезе висок едър калугер, бос, със запретнати ръкави и гологлав. Ст. Загорчи-нов, ДП, 196. Там бяха и синовете му, кой с каскет, кой гологлав. Й. Радичков, СР, 163. Досети се, че е гологлава и дигна ръце да се забради. К. Петканов, ОБ, 211. Той е гологлав — вятърът е отвеял капелата му и тя е паднала на земята. Т. Влайков, Пр I, 211.
2. Който е с гола, обръсната до корен или плешива глава. Изведнъж се явил висок бе-лобрад магьосник. Той бил гологлав, косата му била обръсната до корен. Имал само една ръка. Н. Райнов, КЧ, 24.
О Гологлав орел. Белоглав орел. Гологлав райко. Диал. Растение острица.
— Други (диал.) форми: гоглав, гулогав, глбглав.
ГОЛОГЛАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от гологлав. Стани ми, синко, отори. / Че стана Русин отори / го-логлавичък по шепчица. Нар. пес., СбНУ XXVI, 16.
ГОЛОГРЪД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с голи, открити гърди. Аз живея в Букурещ!/ Земний рай е, ще речеш /.. / Там видях една мома/ гологърда и сама. Ив. Вазов, МЧ, 9-10.
ГОЛОГЪЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Просто-нар. 1. Който е с гол, разголен задник.
2. Който е дрипав, с разкъсани дрехи. Искаш ли да не ходиш гологъз, то да тя не огрява слънце в село и да тя засяда край село. Н. Геров, РБЯI, 231.
ГОЛОГЪЗЕНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от гологъзя се.
ГОЛОГЪЗЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Простонар. Показвам се разголен от кръста надолу. Я стига се гологъ-зи наоколо ми! Ст. Младенов, БТР 1,450.
ГОЛОЗЪРНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За зърнени култури — чийто зърна са без люспи или при овършаване се освобождават от тях. Някои археолози твърдят, че от нео-лита до раннобронзовата епоха основните житни храни са били шестредовият голо-зърнест ечемик и двузърнестият лимец. Л. Петров и др., БНК, 14.
ГОЛОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с голи, недостатъчно покрити крака. Топла вълна го обля отвътре и сега вече той бе огорченият от Васко — това добре издокарано голокрако хлапе с панталонки над коленете, каквито не носят сиромаш-ките момчета. Т. Харманджиев, Р, 103.
ГОЛОКРЙЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с голи, без пера крила. Орелът се спускаше съм стария дъб, където беше гнездото му, куцаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. А. Каралийчев, В, 50. Сега Тодор му изглеждаше като голокрило врабче, което безпомощно писка. X. Русев, ПС, 127.
ГОЛОМЕХ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Диал. Който е с гол корем. Колко здравец по планина/ толко здраве в тая къща./ Калпак круши, два ореха/ за децата голомехи. СбВСтТ, 8.
2. Като същ. голомех м. Индив. Бедняк. — Кълна ви са в името на сичките светие, че Лила ще бъде жена на моя син и моя снаха, или аз да не бъда Либен, а голомех. Л. Кара-велов, Съч. П, 122.
ГОЛОМЕШЕ ср. Само в съчет.: Дете голомеше. Нар.-поет. Прозвище на дете-юнак в народните песни. — Добро утро, дете голомеше!/Идеш ли да те фатам побратим,/ побратима по свети йованство? Нар. пес., СбБрМ, 268.
ГОЛОМЕШЧЕ ср. Само в съчет.: Дете голомешче. Диал. Дете голомеше. Марко тръгна девер да ми тръси:/ айде, айде край Белото море./ Тамо найде дете големешче,/ дека сбира песок на купове. Нар. пес., СбНУ ХЬГ/, 24.
ГОЛОНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Босоног. В тоя миг навлязоха, леки като вятър и хубави като антиохийски дъщери,
