Page:RBE Tom3.djvu/276

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


те ни ги е срам да си покажат голотиите. Ст. Загорчинов, Избр. пр Щ, 389. „Тук има някой!“ — каза тя тихо и с едно бързо движение на ръката прикри голотията си. И. Радичков, СР, 50. Преди години,.., хората идваха [на литературни четения], разговори се водеха, но тогава ни „Златен Орфей“ имаше, ни толкова голотии по. филмите показваха. Ч. Шинов, БС, 42.

3. Прен. Липса на достатъчно материални средства, необходими за задоволяване на най-насъщните нужди за съществувание; бедност, беднотия, немотия, сиромашия. Там е царство на невъобразима голотия, нищета и скотски живот. Ив. Вазов, Съч XVII, 40. Киро тичаше не защото му беше домиляло за простотията и голотията в село, а защото смяташе, че е време да се докопа до някой голям пост. Г. Карасла-вов, ОХ П, 459.

4. Разг. Пренебр. Много беден човек (мъж или жена); бедняк (беднячка), сиромах (си-ромахкиня), голтак (голтачка). — Пък за такава мома [с ниви], дето казваш, не се пада на нас, како, не сме родени с такъв късмет... Виж, някоя голотия може да ни се навре пак, та... Г. Караславов, Тат., 147. — Нищо, усетил се е най-после и той... Стига само да не се заплесва дотам, че да почне да ми дрънка за някаква женитба... Такава голотия не е за него!... Кр. Велков, СБ, 36. — Другарува с не знам какви голотии и несигурни!.. И с Анани, нашия работник, го виждам няколко пъти. Н. Русев, П, 17. Ридаят голотии,/ бездомното пищи,/ в студ охкат немотии,/ и деца и бащи... Ив. Вазов, Съч. Ш, 217.

5. Само ед. Събир. Разг. Най-бедният слой от населението; беднотия, беднория, беднота, сиромашия. Пък и той, Митъо, не беше като човек. Защо тръгна против тях, защо се сдуши с голотията? О. Бояджиев, П,

143. Неделна вечер е — шуми/по улици и по площади/ вън столичната голотия. Д. Де-белянов, ЗлП, 27.

ГОЛОШЙЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За птица — който е с гола, непокрита с пера шия. Голошиесто пиле, което като че току-що бяха скубали, подскочи на рамото й, после се търкулна в ситото и лакомо започна да гълта зърната. А. Гуляшки, МТС, 175. Обади се най-напред едно голошиесто дрезгаво есенче, сподири го с гърлест укор други стар петел и след малко сподавените кукуригания затрептяха от връх на връх.

О. Василев, 33, 5. От каменната снага на тоя кораб като разузнавателни самолети излитат с разперени криле десетки голо-шиести орли и величествено кръжат над бездната. А. Христофоров, О, 75-76.

ГОЛОШИЙКА ж. Птица, която е с гола, непокрита с пера шия. — Цанкината кокошка, оче, изядох! — изтривала тя с кенарения пош водата, гдето се стичала по браздулиците на лицето й. — На свахата Цанка голошийката! О. Василев, ЖБ, 330.

ГОЛОШЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Голошиест. Само из косо поглеждаха [работничките], за да огледат непознатия стар блондин с врат на голошия кокошка и следващия го нисък, с лунесто лице и изпитателно присвити очи мъж. Хр. Русев, ПС, 98.

ГОЛТАК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Човек с много ограничени, недостатъчни материални средства; бедняк, сиромах, голотия, голчо. Лесно ли е да се разруши едно семейство, какво ще й предложи той в замяна на него? Нямаше си нито жилище, ни покъщнина, ни лъжица, ни паница, ни суха пара — голтак и несретник. И. Гешев, ВТ, 114. Поп Рачо го смушка в корема с бастунчето си. — Налягай си парцалите, голтако! За какъв бяс ти е радио! Цървули няма, гайда иска!... К. Калчев, ЖП, 15. — Взех те голтак и с бащиния ми имот стана човек... Д. Кисьов, щ, 229. Не беше виждал този човек отпреди войната и най-малко очакваше да го срещне такъв самоуверен и важен. Той помнеше двамата братя като последни голтаци. Ем. Станев, ИК 1-П, 15.

ГОЛТАЧКА ж. Разг. Пренебр. Жена голтак; беднячка, голотия. Нина: Да, Мери й подари английски плат за палто. Де спина: (..) Стига мари, усойнице... Очите ти извади тоя плат... Има жената и дава... Ще дава, разбира се!... Не е голтачка като тебе! Д. Димов, ЖМ, 48.

ГОЛТАШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от голтак. Голташка къща. Голташко село.

ГОЛУША ж. Диал. Голтачка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГОЛФ1, голфът, голфа, мн. голфове, след числ. голфа, м. Спорт. Вид спортна игра на открито, разпространена главно в Англия, САЩ и Канада, при която играчите се стремят да вкарат малка твърда топка чрез възможно най-малък брой удари със специални стикове в 18 (или 9) поредни дупки в земята по трасе с дължина обикн. 5 500 м. След няколко минути една спортна кола спря пред нозете му. Отвътре се показа лицето на млад мъж, който се връщаше от игрището за голф. Ал. Бабек, МЕ, 223. Излетниците се пръснаха по поляните.. Едни играеха голф, други футбол. Г. Белев, КВ А, 209. Стик за голф.

— Англ. golf.

ГОЛФ2, голфът, голфа, мн. голфове, след числ. голфа, м. Вид спортен панталон с широки, издути крачоли, събрани на гънки в долната си част от тясна ивица плат, която пристяга прасците, използван първоначално при едноименната спортна игра. Той беше облечен по старата мода с голф на квадрати, с пъстри карирани чорапи и в обуща с

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл