дебел суров каучук. М. Марчевски, ТС, 56. Пред кръчмата седяха и пиеха лимонада неколцина спортно облечени мъже с голфове и якета. Ем. Коралов, ДП, 19. Комарите го хапеха немилостиво,.., тъй че той беше принуден да завърже носната си кърпа край врата и да спусне крачолите на голфа. Ем. Станев, ВТВ, 19.
— Англ. golf.
ГОЛФ-ПАНТАЛОН м. Голф2. Той се обръсна с особено старание и си облече най-хубавия голф-панталон, който носеше в багажа си. П. Спасов, ХлХ, 370. Той слезе от влака с каскет на главата и в бял трен-чкот, изпод който се подаваха тънките му криви крачета, обути в голф-панталони. Св. Минков, Избр. пр , 69. Той носеше голф-панталон от кариран плат. Кр. Григоров, Р, 98.
голчо, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Голтак, бедняк. Вижте се, бе — боси и голи се връщате [от фронта] при децата си. Да не ви е простено, ако го оставите тъй! — Е, че нищо — щом стигнем вкъщи и ще се облечем! — забеляза Жельо. — С какво ще се облечеш бе, голчо? К. Петканов, МЗК, 272. „Те, това е всичкото ми имане! Ако не стига, секвестирайте мене.“ „Че твоята душа не струва и петак бе, голчо голи!“ — изритал го бирникът. Ст. Даскалов, СЛ, 34.
ГОЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Голтак; голчо. Те пак нямат нищо, пак си са гольовци, а Лале — утре да го пуснат, пак ще се нареди. П. Велков, СДН, 389. — Земи ме, Трено, треснал те господ!/ — Не кя те, гольо, гол фудулино. Нар. пес., СбНУ XIV, 27.
ГОЛЯ, -иш, мин. св. голйх, несв., прех.
1. Диал. Заголвам, оголвам. Тя беше с трима непознати младежи — едри, почти еднакви на ръст. Вятърът надуваше пъстрата й пола и голеше коленете й. А. Мандаджиев, ОШ, 37-38.
2. Остар. Правя някого да стане беден, гол; обирам. Имаше си добри пари и търсяше да ся задоми в някое българско село, та да отвори кръчма, за да голи и глобява света. И. Груев (превод), КН 4, 43. Изпът [владиката] съдеше по селата различни, най-чес-то родовни и женитбени разпри, и присъждаше в полза томува, който повече дадеше. .., аз и другите момци,.., имахме добър дял, та деряхме и голяхме, колкото можехме повече. Св. Миларов, СЦТ, 166. голя се
I. Страд. от голя. II. Възвр. от голя. Приклекнало, момичето бе проснало назад разголен до коляното бос крак... — Стига си се голила, мари! Няма ли за тебе работа, кобило? Б. Несторов, АР, 26-27.
ГОЛЯМ, -а, -о, мн. големи, прил. 1. Който има размери, величина или обем над средните, обикновените. Противоп. малък. Найдоха се в малкото задно дворче, което се съобщава с големия двор чрез врата, заключена отвътре. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 26. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул. Елин Пелин, Съч. IV, 63-64. Таблени дъбови врати, засводени отгоре, подчертават формата на голямото огнище в левия ъгъл. Ив. Коларов, Е, 48. Тримата братя,.., изметоха пода,.., а придворният шивач и баща ми пренесоха нашата стара шевна машина, както и двете големи стомни. Д. Бегунов, ЧОД, 21. В ослепително бяла елипсовидна чинийка палавата Соня носеше голямо парче портокалов кейк.
В. Сотиров, ЛНП, 18. Сякаш този голям и велик град е изтъкан от светлини и от тъмните води на Босфора. К. Странджев, ЖБ, 25. В споменатите работи Архимед използува аксиомата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с величина, която, събрана сама със себе си достатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от същия вид. Матем., 1967, кн. 2, 2. Нигде се рало не фата/ у това поле широко/ да оре църно оране,/ да прави нива голема. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 415. На прех-валени ягоди с голям кошник не ходи. Пос-лов., П. Р. Славейков, БП I, 292. Вече нямам търпение да чета големи романи. Предпочитам къс разказ, есе, стих. Д Дебел сняг
— голям комат. Послов. Голям залък лап-ни, голяма дума не казвай. Послов. На страха очите са големи. Послов.
2. За човек — който има височина, ръст над средния и обикн. по-едро тяло; висок, едър. Беше високо, снажно и силно момче. Неслу-чайно му казваха Големият. //За животно
— който е едър. Противоп. малък. Голям котарак може да бъде по-едър от някоя изкуствена порода домашни кучета. • Удвоено. голям-голям. За усилване. — Отнесе ми стрелата — промълви Петьо смутен.
— Кой? — запита Живко. Все гледаше да се заяде. — Едно попче. Голямо-голямо. Ударих го, а то се дръпна и скъса връвта. П. Бобев, ГЮМ, 73. // За растение — който е висок. Противоп. нисък. Израстна Борът мъдър и голям./ А разни дребосъци там/ за него снизходително говорят:/ — Зелен е Борът! Ст, 1964, бр. 938, 2.
3. Който е значителен по количество, по брой; многоброен, многочислен, обилен, изобилен. Противоп. малък. Пространството, оградено с крепостната стена, е било заето от голям брой постройки. Ст. Михайловски, БС, 89. В нашето голямо за-дружно семейство^ непрекъснато се говори за откровеност. И. Попов, ИЖП, 55. Паднало е голямо пиене, то се знае, и баща ми предупреждава човека, че не става дума само за една куртка, а за три. Д. Бегунов, ЧОД, 19. Броиха му [на Захарий] девет хи
