Page:RBE Tom3.djvu/254

От Читалие
Версия от 19:26, 3 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


17. Прен. Henpex. С предл. на. За предмет, обстановка и под. — въздействам, влияя върху съзнанието, чувствата на някого. Сянката и светлината, шумът и мълчанието, покоят и движението, хубостта и дивотията — всичко е пълно с жизнерадостна поезия, всичко говори на душата. Ив. Вазов, Съч. XV, 72. Из хаосни простори / едно страдание, една велика тайна / на моята душа говори. П. К. Яворов, Съч. I, 157. Истинската поезия, сиреч, оная, която е природна и хармоническа, оная, която говори на сърцето, колкото и на духа, не бе позната от народа освен в тойзи блажен век. И. Адженов, ВК (превод), 111. А Той говори на съвестта ми. II Прех. и непрех. В съчет. с кратката форма на личн. мест. в дат. или с предл. н а. Въздействам на съзнанието на някого, като му напомням за нещо. Престоял съм някога само година в този град, а всеки ъгъл, всяко дърво ми говори. И къщите — като живи познайници. Т. Харманджиев, Р, 84-85. Сега Лепо се връщаше пак,.., вълнувай от спомена за последната среща, за която му говореше всичко наоколо. Елин Пелин, Съч. I, 94. Лей есента предзимна хладовина / за миналото лято ми шумти: / говори ми с преминалото цвете, /със тъжний вид на бледите полета, /с усърналите жалостни гори / и с дългите студени вечери. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 119. Това име не говори нищо на по-младите.

18. Прен. Непрех. За мисъл, идея, чувство — надделявам, проявявам се ясно, открито, като влияя върху постъпките на някого. Колегите я обичаха, уважаваха и даже изпитваха известен страх от нея, защото в нея говореше чувството на справедливост и любов към истината, качества, които възбуждат страх у по-скромните души. Елин Пелин, Съч. IV, 256. — В теб лудостта говори, опомни се! Г. Райчев, ЕЦ, 35. Сега обаче у него говори копнеж по родината и след като във Флоренция се любува на Венера Милоска и в Милано на Леопардовата „Тайна вечер“, през Алпите и Нюрнберг той се завръща на 17 юни 1788 г. дома си. М. Арнаудов, Г, 31. говори се. Безл. от говоря (в 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 14 и 15 знач.). Йосиф се спря.. — Ноне, много работи бих ти казал аз, но на тебе, като на децата, може да се говори само на шега. Й. Йовков, ЧКГ, 94. Заглъбнахме [с Влад] в бяло мълчание. Тогава се уплаших. Трябваше да се говори, да се намери някаква тема. Бл. Димитрова, ПКС, 123. Той напразно се мъчеше да не мисли, напразно се успокояваше с доводи, че все още не е разбран добре; че още много трябва да се говори, да се убеждава, за да се достигне резултатът. Ст. Дичев, ЗС I, 305. Под голямата скала с надписа се виждала една дупка — колкото да пропълзи човек и да се промъкне през нея. Отвъде бил лабиринтът от заплетени стаи и коридори, за които се говорело в надписа. Н. Райнов, КЧ П, 18-19. Колко хубаво цъфтяха розите през това лято! Малкото момиче бе научило една песничка, в която се говореше за рози. Св. Минков, СЦ (превод), 40. — Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече... Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости... Д. Димов, Т, 509. Олга подхвърли, че може да дойде и войска — в града вече се говорело. Г. Караславов, ОХ Ш, 425. Тук не е позволено да се говори високо. А В страната се говори на френски. А В това село се говори на 'е'. А Трябва да се говори гладко и кратко. А Помниш ли какво се говори у тях? говоря си. Възвр. от говоря в 5 знач. Той вървеше сам и си говореше, говоря си. Взаим. от говоря в 10 и 11 знач. Те престанаха да си говорят и не се погледнаха една друга. Елин Пелин, Съч. ГП, 112.

ГОВОРИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да говоря, искам да говоря. Пък изведнъж съобрази, разколеба се, реши, че колкото и да не го сдържа това, за което му се говореше, не бива да го споделя със слугата си. Т. Харманджиев, Р, 32.

О Говорим на един <и същ> език. Книж. Еднакво мислим, разбираме се. Говорим на различни езици. Книж. Не можем да се разберем, не можем да постигнем разбирателство, да се споразумеем. Сега пък беше ред на Юмер бей да се изненада. Каква броеница? Та той приказваше за съвсем друго... Бедрие ханъм разбра, че днес двамата говорят на различни езици. Д. Мантов, ХК, 56. За вълка говорим и (а) вълкът (той) в кошарата (насреща). Разг. Употребява се, когато неочаквано се появява някой, за когото в момента се говори. Като го зърна, майсторът весело подхвърли: — За вълка говорим — вълкът в кошарата. Д. Спростра-нов, С, 66. Пак ще <си> говорим. Разг. Употребява се, когато някой твърди, че е прав за нещо. — И децата си няма да пощади! — повтори. — Кой знае къде ще ги зареже... Един ден пак ще си говорим, ще видиш! Б. Болгар, Б, 122.

ГОГОЛЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. За литературен образ, герой и под. — който притежава характерните черти на героите на Н. В. Гогол. Той е достоен зет според родителите на Мина и безопасен съперник

— според Яворов: гоголевски тип който може да влезе цял-целеничък в една българска „Женитба“. М. Кремен, РЯ, 198.

ГОГОЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. За гъска, пуйка — издавам характерен звук, крясък.

ГОГОЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гогоча. Гъските, които обираха остатъци от зарзават между сергиите, на два пъти се опитаха да излетят с оглушително го-гочене и крясъци. Ем. Станев, ИК Ш, 35.