следван от Хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът. Ив. Вазов, Съч. УШ, 31. Вторият пациент е момиче.. От време на време изпада в с нищо неоправдан гняв. Хр. Одисеев, ТС, 141. Ядосваше се той: — Мер да земеш пушка, че да убиеш някого,.., говореше той в гнева си. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 21. Той помоли Франклина да се върне пак при него. А за да са оправдае, говореше, че на стари приятели е неприлично да са разделят поради думи, казани от едногото в минута на гняв. С. Бобчев, ЖФ (превод), 36.
3. Настъпателни действия, които представят външен израз, изблик, проява на това чувство и състояние. Трябвало да го хванат жив или мъртав, та така да отърват града от страшния гняв на Тосун-бея. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 210. Пръв изпита гнева му Сив-ри-билюк-баши. И. Йовков, СЛ, 142-143. Те,.., побутваха се един други, като чуеха, че ги викат, за да вървят по-скоро и да си не навличат гнева на заптиетата. К. Величков, ПССъч. I, 7. В гръцко-турската война се изсипаха бури от гняв и негодувание против правителството на народната партия. С, 1909, бр. 79, 1.
4. Неизм. Остар. С гл. съм в 3 л. ед. и вин. обикн. от крат. лич. местоим.: гняв ме е. Силно се ядосвам на някого или за нещо. Освен това нас ни защищаваше и Караман бей (..), когото беше гняв на Джамал бея, бог знае за какво, и търсеше причина да го свали от чина му. В. Друмев, НФ, 21. Рашид се ядоса и не можеше да се побере в кожата си. Той го беше гняв, че не ще може да намери такъв добър вардач за мерата си. Ц. Гинчев, ГК, 292. И наистина, той беше главният началник. — Гняв мя е, каза той,..; много мя е гняв, защото не действуваме умно. В. Друмев, НФ, 73-74.
О Изваждам си / извадя си (изкарвам си / изкарам си, изливам си / излея си) гнева върху (на) някого. Поради това, че съм силно ядосан, разгневен, хокам, ругая някого или измъчвам, изтезавам някого, причинявам зло на някого обикн. без да е виновен. И сега,.., той [полицейският началник] си изля гнева върху Стела. Плесна я с бича си по краката така, че тя изпищя от болка. Ем. Коралов, ДП, 73-74.
ГНЯВЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гня-вя; мачкане, гнясане.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
гнявя, -иш, мин. св. гнявйх, прех., несв. Диал. 1. Мачкам, смачквам нещо; гнясам. Прибирай си новата дреа, кога седаш, та да гя не гнявиш. Т. Панчев, РБЯд, 75.
2. Бия, нанасям побой на някого; гнясам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГНЯСАМ, -аш, несв., прех. Диал. Гнявя. Гнясай най-валната дреа у водата, доде зе-ме да пуща бистра вода. Т. Панчев, РБЯд, 75.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГНЯСАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гнясам; гнявене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГО. Вж. ТОЙ И ТО.
ГОБЛЕН м. Декоративна тъкан с едно лице, изобразяваща някаква картина и предназначена главно за украса на стена. Върнах се късно следобед с параходчето и се отбих да видя Каза ДЮро,.. Спирах акуратно пред всеки гоблен и пред всяка картина. Б. Райнов, ДВ, 28. Креслата бяха облечени с копринени гоблени и никакви калъфи не се слагаха върху тях. П. Спасов, ХлХ, 157. // Бродирана картина, изработена чрез особен вид ръчна бродерия. На триножната маса в ъгъла стоеше кошничката й за ръкоделие, отдето се подаваше малкото гер-гефче с недовършения й гоблен. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 234.
— От фр. собств.
ГОБЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до гоблен. Гобленно килим-но тъкачество.
ГОБЛЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гоблен. Обикновено възрастните бяха на работа, но той не се отчайваше — нареждаше на децата: — Веселинке, я махни туй го-бленче оттам и го закачи ей-тукана! А. Тонич, ГЗМ, 37.
ГОВЕДАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, чието занятие е да пасе говеда. В харманите селските говеда се бяха вече събрали. Говедарите с дълги тояги на раменете си викаха, забираха закъснелите говеда и ги насочваха по широкия път. К. Петканов, X, 48. Старият седемдесетгодишен говедар, дядо на Мигача, също не изкара говедата на паша. Ив. Хаджимарчев, ОК, 32. Гергьовден идеше, та рекохме отрано да си спазарим пастири за селската стока. Пазарихме и говедар, и телчар. Н. Попфилипов, РЛ, 30. Прен. Пренебр. За нуек, прост и беден човек. В продължението на десетина години, ние направихме чудеса, защото от говедари изведнаж станахме големи философи. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 39. По-добре.. е за едно село или за един град да почака една година, две без поп, нежели да му ся даде някой говедар или някой мръсник. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 3-4, 51.
ГОВЕДАРИН, мн. говедари, м. Прос-тонар. Говедар. Не лъж, не лъж, овчарко гидийо! Язе имам брат говедарин, той познава кога пладне дойде; пладне дойде — говеда запладнат. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 409.
— Той ще ме учи мене! Семе от зелена кратуна не вземам аз. Говедарин не може да ми
