дава на мене съвети какво да правя... Б. 06-ретенов, С, 57.
ГОВЕДАРИНА ж. В миналото — възнаграждение в пари или в натура, давано на говедар върху глава добитък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГОВЕДАРЙЦА ж. Диал. Жена на говедар; говедарка. — Има ли у селото некоя жена, да ми опере ризите,.. — Има, рекъл кехаята, жената на говедаро,.., она знае млого убаво да пере.. Тръговецо дал си ризите, та кехаята ги занесъл на говедарица-та. Нар. прик., СбНУ XIV, 129.
ГОВЕДАРКА1 ж. 1. Жена говедар. Тук всеки овчар, говедарка,.., косач знаят Ги-женски, неговата кратка героична история. 3. Сребров, Избр. разк., 70. — Умница ми е тя. Тази година тръгна на училище... Но като си отида, ще стане говедарка и няма повече да научи. В. Геновска, СГ, 517. Кога иска бог, говедарката може да бъде по-хубава и от царицата. Й. Йовков, А, 92.
2. Жена на говедар. — Има ли у селото некоя жена, да ми опере ризите,.. — Има, рекъл кехаята, жената на говедаро,.. Она зе-ла, та ги изпрала. Тръговецо, като видел ризите тека убаве изпрани, сплатени и на-чинети, он се почудил, кико може това да го направи йедна говедарка. Нар. прик., СбНУ XIV, \29.
ГОВЕДАРКА2 ж. Речна риба със стра-нично сплеснато тяло, тъмен гръб и страни със зеленикави отсенки и ясно отбелязани две пунктирани линии, която живее в чисти, течащи води. АНшгпоМез Шрип^аШя.
ГОВЕДАРКА3 ж. Диал. Птицата стърчиопашка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОВЕДАРЛЪК, мн. няма, м. Просто-нар. Говедарство. — На София, та на София бях рекъл едно време и аз. Стига ми тоя говедарлък. Дядо ми говедарин, баща ми говедарин, и аз пак селски говедар,.. Ще ходя, рекох, на София, на печал. Ст. Даскалов, ПЯ, 69.
ГОВЕДАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Постройка за прибиране на говедата след паша или през зимния сезон, която се прави обикн. на края на или извън селището; обор. Той ни обяснява,.., че къщата, която е пред старата постройка, е издигната след 9 септември. Има промяна и в гове-дарника. Ж. Колев и др., ЧБП, 40. От водо-слива първоначално се тръгва отляво на р. Ропалица към изоставения говедарник, построен в самата речна долина. М. Гловня и Др., Р, 171.
2. Място, предназначено за почивка на едър рогат добитък през летния сезон. Като се мине голямата поляна, която е говедарник, пътеката със слабо изкачване излиза до самото било в северна посока и стига х. Яст-ребец. М. Гловня и др,, Р, 101. Летният говедарник на стопанството от Радул е изпълнен догоре със снежни преспи. Ламар, ГМ, 13.
ГОВЕДАРНИЦА ж. Рядко. Говедарник. — А дека ще спите, в говедарницата ли? — В каква говедарница? В манастира! Ив. Вазов, Съч. XV, 65. Дружината дума на Стоян: Толкоз си ходил по горите, не знаеш ли тъдява я козарница, я говедарница? Д. Яръмов, БП, 50.
ГОВЕДАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на говедар. Говедарската дъщеря попита чужденците отде са и по каква работа ходят. А. Каралийчев, МО, 13. Две нощи не се върна... — И къде е бил? — заинтересува се Гочо. — Спал в запустялата говедарска колиба в Адата. Г. Караславов,
С, 66. Аз когато искам да й дам някого за мъж, бил той син царски или говедарски, то се не пита от никого вече. Ив. Вазов, МЧ, 43.
2. Който се отнася до говедар или до говедо. Надвечер се изесни изново времето и на един гол рът съгледахме говедарска кошара, в която се видеше, че гори огън. Ив. Докторов, ЗД, 18-19. Стоян са й болян разболял / на говедарско пладнище / на самодивско игрило. Нар. пес., СбНУ XXVI, 93. Дето слънцето зализа, / там има мома заспала/на самодивско игрило, /на говедарско поило. Нар. пес., СбСт, 8.
3. Прен. Разг. Пренебр. Който е груб, прост, недодялан. Разсилният захвана да вика с един говедарски глас име по име лицата, на които щеше да се раздава правосъдието. М. Георгиев, Избр. разк., 194. Говедарско държание.
ГОВЕДАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на говедар. Той се занимаваше с говедарство от малък.
ГОВЕДАРУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Работя, изкарвам си прахраната като говедар. От малък започна да говедарува. Пасеше говедата на селския чорбаджия.
ГОВЕДАРУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от говедарувам.
ГОВЕДАРЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от говедар; млад говедар (обикн. малко момче). Ние, говедарчетата, като минавахме покрай колибата му, винаги го чувахме да пита за тютюн. Н. Хайтов, ШГ, 123. На сянка, под ореха, говедарче / опърпано видях седнало бе. Ив. Вазов, Съч. Ш, 144. Я стани, стани, синко мензифар, / рано по-рано, та се разцъфти, / че те превари игличинка-та, /.. / че я обраа воловарчета, / воловар-чета, говедарчета. П. П. Славейков, КНП, 98.
ГОВЕДАРЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Птица полски бекас.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
