Андреев, ПР, 19. И всичко / миришеше на млада пролет... Само /мъглива есен гнездеше се още / в душата на Стоичко Влаха, че / отдавна вече Ралица и Иво — / мъж и жена — живееха честито. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93. Кат рой се гнездят в нас пороци. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 135. Ако оставим настрана политическите и национални чувства, които са се гнездили и топляли в еснафските среди.., еснафство-то в правните си и професионални отношения се е държало твърде прилично и уважително, поне от формална страна. СбНУ ХХХП1, ЬХУ.
ГНЕЛ1, гнелът, гнела, мн. гнелове, м. Диал. Пласт земя, отделен заедно с тревата; чим. Пътеката беше постлана с големи буци гнел (чимове) и парцали одран мъх от канарите. Ив. Вазов, Съч. XV, 70. Ралото глухо раздигаше ровката земя и отхвърляше едри буци и гнелове, влажни, с треви и камъчета, лепнали по тях. Ив. Вазов, ЖИ, 91. И заряди да треби всъде по дъното, и няколко седмици рядом все вадяха само гне-лие с морска трева. Й. Груев, СП (превод), 130.
ГНЕЛ2, гнелът, гнела, мн. гнелове, ле. Диал. Кирпич.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского язьжа, 1885.
ГНЕТ, гнетът, гнета, мн. няма, м.
1. Жестоко потисничество над много хора, над дадено общество от някаква власт; робство, терор. — На негова светлост му е известно, че елинският народ не може да се примири с положението милиони негови братя в Тесалия, Епир, в Крит и островите да гинат под турски гнет. Ст. Дичев, ЗС I, 281. От всички български области най-онеправдана бе от конгреса Македония; но, потисната от турския гнет, двойно по-тежък сега, отколкото по-преди, покрита с остатъка от разбитите турски войски, тя не можа да прояви нито своя протест, нито даже своето отчаяние. С. Радев, ССБ I, 30. — След петсто-тингодишна кървава робия захваща бурна правда нашите земи. / И Мизия, и Тракия са гнет разбили. В. Марковски, ПЗ, 339. // Потискане, измъчване, насилие от страна на по-силния в някакво отношение върху по-слабия. Рада беше порасла в тая задушлива и мъртвяща атмосфера на килийния жи-вот, под строгия несъчувствен надзор на старата сплетница и под гнета на тая ка-меносърдечна жена. Ив. Вазов, СбНУ I, 50. Войната беше за него освобождение, истинско избавление от семейния гнет, от вечните укори на жена му. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 417. Руси се поусмихна на доброто желание на Димитър да покаже, че бедата е обща,.., че всички са под гнета на лихварите. П. Спасов, ХлХ, 50. В 1881 г. Цанков бе ходил също при Ласелса, но тогава бе, за да се оплаква от русите и да иска поддръжката на Англия срещу техния гнет. С. Радев, ССБ П, 277.
2. Душевна потиснатост, угнетеност, притес-неност, предизвикани от някакво тежко изживяване, мъчително чувство, мисъл и под. Тежкият гнет, който изпитваше от момента на арестуването си, започна да става непоносим. Д. Ангелов, ЖС, 515. Но Стамболов беше блед, намръщен и вторачено гледаше пред себе си. Умора и вътрешен гнет го бяха съкрушили тъй, че не бе останало ни капчица от енергията, с която той бе започнал да действува на 9 август. В. Геновска, СГ, 492. И какъв беше този сух, висок мъж с продълговатата конска глава?.. Неговата зловеща фигура се открояваше в съзнанието на Ленко и го изпълваше с гнет, отвращение и омраза. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 198. —Ах, каква си умница! — И там е моето нещастие.. — Защото с ум поколение се не създава. Тия думи, повече плод на душевен гнет, отколкото на трезва размисъл, смутиха Катя. Ст. Чилингиров, РК, 91. Но възрастта, преуморена от постоянните пътувания и, най-главно, моралният гнет от жестоката и несправедлива постъпка спрямо него ускориха неговия край. Ив. Димов, АИДЖ, 81. Еньо ставаше все по-грозен и по-стра-шен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си. Елин Пелин, Съч. Ш, 152-153. Тогава, под гнета на люто съмнение, / душата усеща едничка охота, / едничко желане и страстно стремлене: / да търси заветната цел на живота. К. Христов, ПВ, 43.
3. Остар. Тежест, натиск на нещо. А след минута там по урвестия склон, / гората, дотогаз под снежний гнет заспала, / като налетена от някаква си хала, /.. / со трясък, шум и ек/размята клонове. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 299.
ГНЕТА, -еш, мин св. гнетох, прич. мин. св. деят. гнел, прич. мин. страд. гнетен, несв., прех. Диал. 1. Тъпча, натискам, притискам нещо (Н. Геров, РБЯ).
2. Мачкам, гмеча, гмечкам (Н. Геров, РБЯ).
3. Тласкам, тикам (Н. Геров, РБЯ).
4. Много ям (Ст. Младенов, БТР).
5. Усилено храня гъски, пуйки и др. за угояване (Ст. Младенов, БТР), гнета се страд. ГНЕТА СЕ несв., непрех. Диал. Ям много, тъпча се с храна.
ГНЕТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гнета и от гнета се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНЕТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Книж. Гнетящ. Това ще бъде едно голямо добро и за двама ни — едно благотворно освобождение от гнетител-ния кошмар на трагикомедията, която трае вече много дълго. М. Кремен, РЯ, 189. А това натрапване го опровергават и самите му творения, съдбата на чиито герои,.., е възсъздадена тъй, че в нашето впе
