дванадесет и (съкр. разг.) дванайсет втори и (съкр. остар.) втор... Тези форми се дават и като заглавни думи с препратка към съответните пълни форми: втор. Вж. втори.
3. При числителните бройни се отбелязва и членната форма: дванадесет, -тте... числ. бройно...; сто, стоте, числ. бройно.
4. При числителните бройни един и два и при числителни поредни, които се променят по род, число или падеж, се отбелязват техните морфологични промени: един, една, едно, мн. едни`, единият, едната, едното, мн. едните, вин. едного, дат. едному, числ. бройно...; два, двата, м.9 две, двете, ж. и ср. числ. бройно...; десети, -а, -о, числ. поредно...
IV. Местоимения. 1. Всяко местоимение се включва като отделна заглавна дума. Когато местоименията имат форми за трите рода, като заглавна дума се дава думата за м. р. ед. ч.: мой...; наш...
2. При местоимения с форми за трите рода след формата на заглавната дума (м.р.) се посочват формите за род и мн.ч. съкратено или ако има различие, изцяло, напр.: ваш, -а, -е, мн. -и; той, тя, то, мн. те.
3. След заглавната дума или след формата й за мн.ч. се дават падежните форми, ако местоимението има такива форми, включително и всички съкратени, удвоени и кратки падежни форми, напр.: аз, вин. мене, съкр. мен, крат. ме, удв. мене ме... Отбелязват се и редките остарели падежни форми със съответна бележка, поставена в скоби пред формата, напр.: той, тя, то... мн. дат. (остар. и рядко) тям...; мой... род. и вин. (остар.) моего.
4. Ако някои от падежните форми са характерни само за известни значения, означени в речниковата статия след определени арабски или римски цифри, това се отбелязва след съответната форма, напр.: този, тази, това... дат. (рядко) томува (само за лица от м. р. във II. 1, 2 знач.)... ни`кой... дат. (рядко) ни`кому (само за лица от м. р. в 1 знач.)
5. След формата за мн.ч. или след падежните форми се поставя грам. бележка, с която се посочва и разредът на местоимението; лич. местоим възвр. лич. местоим., възвр. притеж. местоим., притеж. местоим., показ, местоим., въпрос, местоим., относ. местоим., неопр. местоим., обобщ. местоим.
6. Съюзната функция на местоимения, които понякога се употребяват като съюзи, се отбелязва с грам. бележка „Като съюз“, напр.: какъв... въпрос. местоим. 1...3. Като съюз.
7. Относителните местоимения, които наред с ролята си на местоимения имат винаги и съюзна функция, се дават с граматична бележка относ. местоим.-съюз, напр.: какъвто... относ. местоим.-съюз.
8. Местоимения, които семантично и функционално преминават в други части на речта, имат съответно граматична бележка „Със знач. на същ“, “.ъс знач. на прил“ и т.н., напр.: аз ...лич. местоим. 1. ...2. Със знач. на същ. Собствената личност.
9. Когато формата за ср. р. на някои местоимения наред с другите си значения има и обобщаващо значение, тя се дава като подзаглавна дума на съответното местоимение:
