дина [учителят] вече кръстосва Родопите, зиме и лете, гладен, гонен, без сън, на студ и мраз. Ив. Хаджимарчев, ОК, 25. Вадеха си добре хляба те двамата, не бяха ни голи, ни гладни децата на Кочо и все по нещо ново им купуваха за Божик или за Великден. Д. Талев, ПК, 101. —А кой принуди гладните работници да стачкуват?.....Кой управлява всъщност тази страна?... само капиталът!... Д. Димов, Т, 305. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! Хб. Ботев, Съч. 1929, 14. Тумба-лумба два дни, а до века гладни! Погов., П. Р. Славейков, БП П, 177. // Който няма дос-татъчно материални средства да задоволява насъщните си нужди.- Осиромаишх, Боже, осиромашах!... Гладна ща да ходя на стари години... Л. Каравелов, Съч. VII, 38. — Как така няма да играете? .. —Дайте ме в съд
— не мога вече! Ние се подиграваме с публиката и със себе си. Не сме артисти — гладни палячовци. Г. Стаматов, Разк. П, 78.
3. За държава, селище — чието население няма достатъчно материални средства за задоволяване на най-насъщните си нужди. И скръбта на есен ранна / в булото на синкава мъгла/като смърт безмълвно странна / обикаля гладните села. Н. Ракитин, Ст П, 95.
4. Който е на гладуващ човек или животно или се отнася до такъв човек или животно. Един от пленниците,.., седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни .. От неговия гладен, втренчен поглед ни стана неприятно и ние инстинктивно поизвихме гръб. П. Вежинов, ВР, 44. И те имаха семейства, и те знаеха какво значи да се прибереш без пари дома и да видиш отправените към тебе гладни, питащи очи. П. Спасов, ХлХ, 414. Ето родната гора! Ето чудното гър-ненце, отоето ехтяха гладните писукания. П. Бобев, ГЕ, 117. Не песен слушам! А зловещо / ехтят отчаяни въздишки / и гладни плачове. П. К. Яворов, Съч. I, 50. Лошо нещо гуша гладна! / Бях принуден да открадна... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. Би ни безпощадно / живота с тежките си лапи / направо по устата гладни. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46. Влача гладно съществуване.
5. За бунт и под. — който е причинен, подбуден от недостиг на материални средства, от гладуване. Положението по фронтовете не било добро .. В тила ставали гладни бунтове. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 63. Един ден ние [журналистите] получихме за публикуване във вестника обширен призив към трудовите хора от крайнините да потеглят в масов гладен поход към центъра на столицата, за да искат хляб, работа, жилища. Мл. Исаев, Н, 219.
6. За време, период — през който няма достатъчно хранителни продукти поради не-плодородие или други бедствия и съществува продължителен глад. А още по-трудно беше с храната. Едно бе разграбено, друго бе изгоряло, нещо пък остана неприбрано по нивите. Предстоеше тежка, гладна година. Д. Талев, И, 609. През най-гладните месеци на годината тя [Кировица] раздаваше по торба брашно и обвързваше сиромасите да й жънат и копаят с дни и седмици. Г. Караславов, ОХ П, 397. След работа предачките стръвно се нахвърляха на храната. А бяха гладни времена и всяка там, в стола, гледаше да погълне колкото бе по силите й. Б. Болгар, Б, 69. Стоян майки си думаше: „Знаеш ли, мамо, помниш ли, / като бе, мамо, зла зима, / зла зима, гладна година, / че ни овцете измряха.“ Нар. пес., СбГЯ, 73. Гладна зима.
7. Обикн. с предл. з а. Който изпитва силно желание за нещо, който жадува, копнее за нещо. Само гладни за изкуство хора могат да изпитват всекидневна нужда от него. О. Василев, ЖБ, 320. — Наред с всички ще вървя. Не съм гладен за големство. П. Тодоров, Събр. пр П, 373. С отворени очи ще бъда дене ноще в надежда, че не ще пренеб-режите труда си за мен бедни, гладен за учение. АНГ I, 519-520. Постой, момне, за почивка, / вечеря е хладна: / за реч топла, за усмивка / душа имам гладна. Ив. Вазов, Съч. I, 131. // Който ламти за нещо; алчен.
— Като иса гладни толкоз за земя, нека орат. Й. Йовков, ЧКГ, 277.
8. Прен. Обикн. за очи, поглед — който изразява силно желание за нещо, нужда от нещо. Никога той не бе разказвал за себе си толкова много и пред чужди хора, които го поглъщаха с гладни, ненаситни очи. Ив. Мартинов, ДТ, 246. // Който изразява алчност; алчен, лаком. Злато има, дяволът! — каза алчно майсторът и в сухите му гладни очи блесна зло пламъче. С. Чернишев, ВМ, 112. Пълен му стомахът, ала му гладно окото. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 90.
9. За земя, почва — който не е достатъчно плодороден, който е беден на хранителни вещества; неплодороден. Петнадесетгодишният планинец не можеше да понася гладните чукари и беше тръгнал да дири по-добро местенце под слънцето. Д. Добревски, БКН, 31. Стрина Здравка и Витан бяха прекарали колата до кошарата и товареха през плета тор да го изкарат на по-гладни-те ниви. Ил. Волен, БХ, 92. Преди това Мичурин бил установил, че хибриди от южно и северно растение измръзват на богата почва, а на гладна оцеляват и стават по-издържливи на студ. БТН V и VI кл (превод), 87.
10. Като същ. а) Човек, който усеща глад. В цариградските и пловдивските гостилници нямало листи. Гладният отива право в кухнята и готвачът вдига капаците на горещите тенджери. Яхния с бамя, таскеоап, имимбаялда — каквато гозба ти хареса —
