Три години дъжд не е капнало,/ на /съро е земя изпукала,/, / тежки глад е, брате, нападнало, / малки деца сух песок лизали. Нар. пес., СбНУ Щ, 36. От голям хлад, добър глад. Погов., Н. Геров, РБЯI, 219.
4. Разг. Обикн. в съчет. с предл. в, през. Период, време, когато съществува недостиг на хранителни продукти и населението не си дояжда. Останала сама Джупунката укри големи количества сол, газ, захар, низи цървули, прежди и жито, които през глада в деветстотин и осемнадасета година продаваха на десеторни цени. Ем. Станев, ИК
1-П, 25. Сладко като в глад. Погов., Н. Геров, РБЯ 1,219.
5. Книж. Обикн. със съгл. или несъгл. оп-ред. Недостиг, остра нужда от всякакви материали, суровини, вещества и под., означени от определението. Година след година гладът за работна земя отгризваше по мъничко от широкия горски пояс около селото, докато най-после го разкъса. Ст. Даскалов, СЛ, 5. Със затворените циментови предприятия бе немислимо да засищаме глада за цимент, породен от грамадното строителство. ОФ, 1963, бр. 5947, 1. На големи височини въздухоплавателите започвали вече да чувствуват недостиг на кислород за дишане — настъпвало явлението кислороден глад. Р. Радулов, ИГ, 15. От постоянното засяване нивите се изтощават, растенията чувстват азотен глад, добивите намаляват. К, 1963, кн. 3, 11. Енергетичен глад.
6. Прен. Силно, страстно желание за нещо, нужда от нещо. — Нямаш представа — каза той — какъв глад изпитвам за прочитна литература! К. Калчев, ПИЖ, 162. Величков ми заяви един ден, че е решил да отиде в Париж да следва правните науки. Учуди ме това му решение, та го попитах за причините, при всичко, че знаех неговия глад за висше образование. СбЦГМГ, 227. Душата ми се мъчи в глад и жажда, / но твоята душа се не обажда. П. К. Яворов, Съч. I, 81. Духовен глад. Любовен глад. Полов глад.
О Опъвам уши от глад. Разг. Ирон. Гладувам. — Трябва да му се помогне на човека .. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара, инак цяла година ще опъва уши от глад... Елин Пелин, Съч. I, 48.
ГЛАДАЧ1 м. Работник, който по професия се занимава с гладене на облекло, бельо и под. Търсят се специалисти работници, машинисти,., и гладачи.
ГЛАДАЧ2 м. Техн. Гладик. Гладач е ръ-чно ренде за изглаждане на външната повърхност на тялото на бъчва и др. В. Цветков и др., МТД, 68.
ГЛАДАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Спец. Който е свързан с гладене на облекло, бельо, който е предназначен за гладене; гладилен. Гладачните операции са неделима част от технологията на облеклто. Те допринасят за качественото изпълнение на шевните операции и значително подобряват вида на изработената дреха. Н. Афла-тарлиева и др., ТДО, 48. Пред кафенето на Топал Ахмед,.., седели турци в празнични облекла.. От фесовете им още се издигала парата на горещия гладачен калъп. Хр. Бръзицов, НЦ, 41. Гладачна машина. Гладачна дъска.
2. Техн. Който се отнася до заглаждане, рен-досване на повърхнини. Гладачен инструмент.
3. Като същ. гладачна ж. Специално обзаведено помещение за гладене на облекло, бельо в хотел, детско заведение, болница и др. Слезе в сутерена — .., там се намираше пералната, гладачната — и съвсем несмущавано излезе през страничния заден вход. Б. Болгар, Б, 142.
ГЛАДАЧКА ж. Жена гладач1. В промкомбинат „Средец“ има опитни гладачки.
ГЛАДАЧНИЦА ж. Заведение за битови услуги, в което се глади облекло. Вечерта, след като беше стоял в една парна гладач-ница половин час по долни дрехи, докато изгладят костюма му, Славян Дойков влезе в двореца заедно с цялата внушителна делегация. Д. Ангелов, ЖС, 203-204. А хората,.., са с толкова чисти и изгладени бели дрехи, сякаш са излезли от гладачницата. Кр. Белев, 3, 30.
ГЛАДЕН ,-дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който усеща глад. Противоп. сит. Зимата свърши, настъпи пролетта. Станка и Кръстевица пак тръгнаха по къра на оран и на копан. Вечер се връщаха уморени и гладни. но нямаше какво да се яде. Г. Карасла-вов, ОХ I, 378. — .. Ти може да си гладен, ела да си вземеш от хляба ни. И. Йовков, ВАХ, 70. Стомахът му стържеше. Беше страшно гладен. М. Грубешлиева, ПИУ, 266. Овчарят отвърза магарето и го заведе при тръните. Понеже животното бе глад-но, то,.., почна да яде лакомо. Елин Пелин, Съч. IV, 251. Гладна кокошка просо сънува. Погов. Гладен не отбира, а каквото намира. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 218. Гладна мечка хоро не играе. Погов. Което куче варди две порти, гладно остая. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 218. Стоя гладен. Оставам гладен. Лягам гладен. • Диал. С несъгл. доп. без предл. — Леле варе сив бел гълъб,/ що ми гуцаш два дни, три дни,/. Дали ми си просо гладен / или ми си вода жаден? Нар. пес., СбВСтТ, 11. — Що ми блееш, вакло яг-не,/.. Дали ми си трева гладно..? Нар. пес., СбВСтТ, 1933. • Нар. поет. гладна гладница. Там го [зелника] видяла една врана и рекла: — Тамън съм гладна гладница, сега ша та изям\ Нар. прик., СбНУ LVI, 19.
2. Който системно, продължително време не си дояжда, гладува, обикновено поради недостиг на материални средства. Цяла го
