Page:RBE Tom3.djvu/158
миката, живостта в картините. Лит. XI кл, 187.
ГЛАГОЛЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до глаголицата или е написан на глаголица. Първата печатница с църковнославянски глаголически букви била основана във Венеция в 1483 г. Б. Ангелов, ЛС, 142. Мнозина мислят, че глаголицата са е употребляла от богомилите в България .. Глаголическата литература се дели на два периода. СбС, 35. Глаголически паметник. Глаголически ръкопис.
О Глаголическа азбука; глаголическо писмо. Глаголица.
ГЛАГОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Глаголически. В едно гръцко удостоверение от 982 г.,.., личат подписите на свидетели славяни, от които един се е подписал с глаголски букви. Пр, 1952, кн. 6, 37. Науката има все още да дири, да спори за авторството и времето на създаването на глаголските и кирилските писмена. С. Се-верняк, П, 270. Глаголски паметник.
ГЛАГОЛСТВАМ и ГЛАГОЛСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Ирон. Говоря много излишни неща без нужда, без полза; празнословя. — Какво има да се разяснява! — рече той, като че изсъска. — Всичко е ясно. Сега — .. сега трябва не да глагол-ствуваме, а да се въоръжаваме. Г. Карасла-вов, ОХ IV, 289. Не е ли втелясване от страна на редактора на Българска сбирка да глаголствува за критското движение, а за съдбините на българщината в Македония да не казва нищо? П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 244.
ГЛАГОЛСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от глаголствам; глаголствува-не.
ГЛАГОЛСТВУВАМ. Вж. глаголствам.
ГЛАГОЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Ирон. Отгл. същ. от глаголствувам; гла-голстване, празнословие. — Ще говориш ли? — Май че ще трябва — въздъхна татко .. — Каква полза? Глаголствуване, хабене на нерви, а в института ви — все същото. Ем. Манов, МПЛ, 79. Те, нашите, намериха своя идеал или в еврейчетата, или в гърчетата,.., които по най-долен начин експлоатираха средствата и силите им, като ги увличаха в задушената атмосфера на своите злобни, груби и безплодни глаголс-твувания. Ал. Константинов, БГ, 70-71.
ГЛАГОЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Старин., понякога ирон. Говоря. Наместо требника или друга някоя черковна книга в ръцете ми са намираше аритметиката на Г. Данова,.. — Слава тебе, господи, „Глаголи каквото ти дойде на устата!“ .. отговори с пение дядо поп на моето недоумение. 3. Стоянов, ЗБВ I, 157. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи,.., се разнасят чрез печата по целия свят,- иди сетне доказвай, че чрез Байганювите уста не глаголи народът българский. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. глаголи се безл. Какво ли не се глаголеше на тези срещи, какви ли въпроси не бяха разнищвани от начало, та до конец! Г. Караславов, БП, 316-317.
ГЛАД, гладът, глада, мн. няма, род. (ос-тар. и диал.) -и, -е, м. 1. У човека и животните — инстинктивно периодическо усещане на потребност, необходимост да се погълне храна. Ванко беше обядвал постна леща, пък и хлябът никога не му стигаше, та усети остър глад. М. Грубешлиева, ПИУ, 223. Огнянов не смя да похлопа, при всичко, че бе премалял от глад. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 159. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето .. Като утолиха малко глада си, те почнаха да се шегуват и задяват. Д. Спространов, С, 23-24. Тигърът наситява своя яростен глад с човешко месо. Н. Бончев, Р (превод), 23. Сутрин в седем не пропуска / Тошо топлата закуска,/ чувства ли отново глад, / знае — време за обяд. Л. Милева, СбХ, 187. Благо-дарство на неволните братя, че ни оставиха да измрем от глади. ДЗ, 1868, бр. 4, 16. Глад срам не познава. Погов., Н. Геров, РБЯ
I, 219. Глад очи няма. Погов. Н. Геров, РБЯ
1. 219. Глад и царя от постеля вдига. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Мъчи ме глад. Примирам от глад. Д Минава ми гладът. Д Залъгвам си глада.
2. Системно, продължително недояждане, което изтощава организма и може да причини смърт; гладуване. Гладът се ширеше вече в много къщи. Ние не виждахме с дни хляб. Кр. Григоров, Н, 198. Говоря ти за истински и дълготраен глад. За хора, на които се броят ребрата по тялото,.. Говоря ти за това, което се нарича постоянно недояждане. П. Спасов, ХлХ, 320-321. Изтъняха конете им от гладл ятаганите ръждясаха на поясите им. И. Йовков, СЛ, 138. Нивите останаха неизорани, тъй като хората нямаха жито за есенната оран. И сега всички трепереха от страх, че семействата им ще измрат от глад... Ал. Спасов, С,
19. Навред, дето се обърнеш, ще видиш голота, страшен, мълчалив глад и ужасна бедност. НБ, 1876, бр. 35, 137. Град глад не прави. Погов. Глад град предава. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Което куче пази две врата, от глад умира. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Хронически глад.
3. Голям недостиг на хранителни продукти вследствие природни бедствия, война и др., който става причина за продължително недояждане. — Да беше само ябълката прегорило, ядваше се. Нивите, нивите прегоряха и пак ще има глад — обади се Тодор. Д. До-бревски, БКН, 95. А в някои райони на страната върлува глад. Т. Кюранов, АП, 95. През тази година се случи глад, който плашеше Цариграда. Т. Шишков, ИБН, 241.
