Page:RBE Tom3.djvu/144

опасност, рискувам живота си. Матей Матов се опита да го разположи, като го уверяваше, че в тия диви места никой шофьор не се е съгласявал да си чупи главата. Л. Стоянов, Избр. съч. П, 450. „Защо трябва да се забива нож в гърба на тоя човек!“ — размисляше се по стъпалата Деко, .. „Който е луд, нека си троши главата“. Ст. Даскалов, CЛ, 271. 2. Трудя се много, блъскам се да постигна нещо. Пари взима само онзи, който работи, който е трошил глава и е разливал цели гьолове пот... Д. Немиров, Б, 152. 3. Обикн. в пов. Правя каквото искам, оправям се, както мога (обикн. като не съм разумен, като не слушам). — Ама ти какво искаш — да седим тука и да мрем от глад ли? Нещо трябва да направим, да опитаме... — Не ща и не ща! Пък ти, ако искаш, чупи си главата... П. Вежинов, НС, 240.

— Ти — вика Бъклара — си гледай камбаната и в мойта работа няма да се бъркаш! „Щом е тъй — викам си, — троши си главата сам!“ И го зарязах да прави каквото си ще. Н. Хайтов, ДР, 94. Привидно те се отказаха да се разправят повече с него. Махнаха с ръка и го натириха да си троши главата. К. Калчев, ПИЖ, 170. Ще откъсна (отрежа) главата скато на врабче (като на <петровско> пиле)> някому. Разг. Ще накажа някого жестоко, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана.). — Селски учител!.. — Аз съм доктор по право...!

— Отсега си селски учител, разбра ли!.. — Само още една дума и ще ти откъсна главата! ВН, 1958, бр. 2272, 4. Пиши: .. „И да излезеш сама на градската порта да ме посрещнеш и ми се поклониш до земята... Че утре като ми паднеш в ръката, ще ти откъсна главата като на пиле!“ Св. Минков, РТК, 187. Ядем си главите. Разг. Караме се, враждуваме помежду си и сами ставаме причина за нещастието си. — Единът извадил нож, другият кобилица — туй пък какво е? На какво мяза? Все ний ли ще си ядем главите помежду си? П. Тодоров, Събр. пр П,

18. Ям главата на някого. Разг. 1. Постоян-но измъчвам някого, създавам му неприятности. Този пусти нос отгде се е взел — той ми яде главата, както разбирам аз. Ал. Константинов, Съч. I, 205. 2. Настоятелно и дотегливо искам нещо от някого или непрекъснато му натяквам за нещо; врънкам.

ГЛАВАНАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1.Диал. Главоч (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

2. Човек с голяма глава, но не много умен (Ст. Младенов, БТР I).

Прен. Разг. Руг. За прост, недодялан или глупав човек. Дадох си всичките парици на един евреин за стока, а той ми отпусна кредит за още толкова. — Гледай, човек — мисля си. — Друга вяра, ама нй — и сърце има, и душа му дал Господ ...Не прилича на нашите главанаци, дето все гледат как да те използуват и запилеят. Чудомир, Избр.

пр, 161. — Ставай — казва, — главанако, да те прегърна! За щуротията вече си получи пая, но затова, че си остригал брадата на ходжата — аферим! Н. Хайтов, ДР, 170.

ГЛАВАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Главатар. На 23 октомврия вечерта руските войски минуваха на дясна страна на Кубан. Нихний главар казува да е имал четири души убити и 20 ранени. ЦВ, 1855, бр. 256, 11. Новопоставенийт ни черковни главар и екзарх на нововъзрождената ни българска православ. чер кова .., ще употреби, надеем ся, времето, догде е на поста си, с уреждането на разни училища по цялото ни отечество. 3. Петров и др., ЧБ (превод), УП. Главар на въстанието.

ГЛАВАРЕВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от главар; главатарски. Маврен обади на жените главареви, че те са ослободени и могат да излязат от тъмницата. Е. Муте-ва, РБЦ (превод), 172.

ГЛАВАТАР, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м.

1. Лице, което възглавява, предвожда бойна група; предводител, вожд, водач, войвода. Всяка сутрин пред чадъра на Индже се търкаляха глави на хайдушки главатари. И. Йовков, СЛ, 143. Слабият Смилец, .., сега се заместяше от войнствения татарски хан, .., главатар на кръвожадни пълчища. Ив. Вазов, Съч. XIV, 66. На двайсетгодишна възраст [Боре Вихор] е бил за пръв път затворен като главатар на заговор. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Дружина вяр-на сговорна, / който байрако прескочи /.. / той ща ни стане байрактар / .. / на дружината главатар. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. // Ръководител, водач на временно групирани за някаква цел лица. Той трябваше да възстанови засегнатия си авторитет на всепризнат главатар в игри, в лудории, в приключения и грабителски похождения по чужди овощни градини. Т. Харманджиев, Р, 98. Групата ни се наричаше спортен клуб „Шипка“ .. Главатар и капитан на тима ни беше едно високо и мургаво момче на име Наско. П. Незнакомов, МА, 91-92.

2. Лице, което възглавява, ръководи социа-лна общност — племе, партия, някаква институция и под.; ръководител, водач, вожд. Раковски излиза така рязко срещу Драган Цанков и неговото движение, тъй като не може да търпи нищо, което не произлиза от него, на което той не е главатар. Т. Жечев, БВ, 135. По всичко личеше, че новодошлият беше главатар на туземците. М. Марчевски, ОТ, 49. Няколко главатари на либералната партия направиха избирателни обиколки в самото навечерие на изборите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 209. Избра са първият автономен български черковен главатар (екзарх). Ч, 1875, бр. 10, 461. Главатарите на вероизповедните християнски общини ще си завардят привилегиите. ДЗ, 1868, бр. 10, 39.