ГЛАВАТАРИН, мн. главатари, м. Остар. сега простонар. Главатар. Гуеро ся оженил за дъщерята на един главатарин и за малко време възвисили го и го направили войвода. П. Кисимов, ОА П (превод), 25. Тутакси оставих града на човекорезците, на които благодарният главатарин при сичката своя жестокост ми даде да почувствувам, че и той е великодушен. Знан., 1875, бр. 14, 215. Снощи ми са дошле, мамо, / госте,.. —/ се с бели коне, мамо, / и с жълти юзди. / Главатарин беше, мамо, / мойто първо либе. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218.
ГЛАВАТАРКА ж. Жена главатар. Тя [мечката] сама предвожда войската на лъва .. Отишли при Меца. Зайо заговорил: — Нов побратим водя, храбра главатарке. Умее да пее. Ран Босилек, ВП, 22-23.
ГЛАВАТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на главатар или се отнася до главатар. Главатарска пушка. Главатарска команда.
ГЛАВАТАРСТВО, мн. няма, ср. Длъжност, пост на главатар; ръководство, водачество. Обикаляше [Мехмед Синап] с дружината си селата на Чеч, събираше хората и им говореше за теглото на народа .. Той прие главатарството по право и по задължение, признат от всички като човек, който пръв е дръзнал и е сполучил напълно. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 212. // Положение, роля, дейност на главатар. Той се гледаше сега като друг човек и му бе чудно, че една случка го изправи пред главатарството. Трябвало значи да умре старият и Кондо изведнъж да се види глава... баща на всички... господар на всички... Д. Немиров, Б, 24. Организацията се лиши от много ръководещи сили. И Гоце беше обременен с фактическото главатарство над цялото съзаклятие, при всичко че местата на осъдените борци не останаха празни. П. К. Яворов, Съч. П, 225.
ГЛАВАТАРСТВАМ и ГЛАВАТАР-СТВУВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Рядко. Упражнявам власт на главатар. Харбалиите
— от Бога и царя отличени: жилави и пъргави като рисове, волни и горди като орли; току-така ли им са дадени четиридесетте царски харби над четиридесетте села да главатарствуват? П. Росен, ВПШ, 60.
2. Прех. Остар. Оглавявам, ръководя. А между тия имена първо място трябва да заеме името на Любена Каравелова, който главатарствува тогаваишата българска революционна интелигенция и ръководи нейните борби почти отначало, почти и докрай с трезвина и политическа далновидност. П. К. Яворов, Съч. Ш, 237. главатар-ствам се, главатарствувам се страд. от гла-ватарсгвам и главатарствувам във 2 знач.
ГЛАВАТАРСТВАНЕ, мн. няма, ср. О/пгл. същ. от главатарствам; главатар-ствуване.
10 Речник на българския език, т. III
ГЛАВАТАРСТВУВАМ. Вж. главатарствам.
ГЛАВАТАРСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от главатарствувам и от главатарствувам се; главатарстване.
ГЛАВАТАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от главатар (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от глава (в 1 знач.); главичка. Дича се засрами, позасмя се и наведе главе на една страна. Т. Влайков, Съч. П, 68.
ГЛАВЕ2. Само в съчет.: Во главе с някого. Книж. Начело с някого, под водачеството на някого. Накрая на телеграмата той изказва пълно доверие към патриотическото му правителство, во главе с достойния и велик президент. Т. Влайков, Съч. Ш, 127. При с. Баровци г. Сарафов бе посрещнат и поканен от една депутация на града во главе с общинския кмет и съветниците му. Бълг., 1902, бр. 456, 2.
ГЛАВЕЖ м. Диал. Годеж. — Ха, кум! — махна ръка Болярски;.. Вие главеж още не сте правили: — Тепърва главеж! И до зори главеж, да ни постоят прави младоженците, че после намери щем и кум, не бой се! А. Страшимиров, ЕД, 165. Тръгнали главеж да прават,/ прегнали църни биоля. Нар. пес., СбНУ XLVII, 155.
ГЛАВЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Диал. Прил. от главеж; главешен.
ГЛАВЕЖНИК, мн. -ци, м. Диал. Годе-жар; главешник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВЕЖНИЦА ж. Диал. Годежарка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който е първостепенен, най-съществен, централен по положение, важност, значение между други еднородни неща. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена. Елин Пелин, Съч. Ш, 12. Дърводобивът се утвърди вече като главен поминък на по-голямата част от балканските селища. И. Радичков и др., ГСП, 154. Отделните комитети на свой ред се делят на първостепенни, или главни, на второстепенни, или спомагателни. Ив. Унджиев, ВЛ, 71. Авангардът беше преминал вече селото. Влизахме и ние — началото на главните сили. Й. Йовков, Разк. П, 117. Главен град в района. Главен въпрос. Главен път. Главен вход. Главна тема. Гла-вна мисъл. Главна причина. Главна роля. Главно действащо лице. Главен герой. Главна улица.
2. Като определение към съществително, означаващо длъжност — който стои начело по служебно положение между други лица със същата длъжност, който е най-старши в
