разправя анекдоти и истории със сплетни и заоевки за тия, които са оставили тука спомена на имената си. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 12.
2. Справочна книга за туристи, в която има данни за туристически обекти и забележителности на дадена страна, град и др. В гида този камък е отбелязан като старина или рядкост. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,50.
— Фр. guide.
ГИДИ частица Разг. Обикн. при обръщение. 1. За изразяване на укор, неодобрение, закана към някого; бре, мари. — Разсипници! На просяк ще ме направите, гиди магарета с магарета! Чудомир, Избр. пр,
12. — Изгонете народа! Пропъдете го! — викаше той. — Изтребете го, та да останете само вие, гиди готовановци с готова-новците ви, да шетате, та да се нашетате!... Г. Караславов, Избр. съч. V, 201.
— Като стана, аз ще ти кажа кой рече, гиди проклетийо н'една! — изкряска Панчо с един, сякаш не негов глас и изгледа невястата малко кръвнишки. Т. Влайков, Съч. П, 133. Поиша Тодора на вода, / гиди, неверни Тодоро! Нар. пес., СбНУ XLIV, 98. • В съчет. де гиди, ай гиди, ах гиди и удвоено — за усилване. Но лихварят го съгледа. — Ей, беглец!... Гиди-гиди... Ще се криеш, а? От заран насам път съм бил теб да търся по дюкените. 1Це се правиш на ахмак, а записът ще стои и аз ще чакам още. Ц. Церковски, Съч. 1П, 206. — Ай гиди лоша жена!... — стреснато произнесе мъжът. Д. Димов, Т, 557. — Назад, свини гяурски!..
— Ти ли си, Илийце? Ах, гиди гяурко!... Ив. Вазов, Съч. XI, 6.
2. Обикн. в съчет. с ай, ах, ой, хай, де и под. За изразяване на съжаление. — Умря ли? .. Ай гиди сиромаха, а пък аз не знаех! Кр. Велков, СБ, 76. — Хай гиди, даскале, значи и ти си пострадал... Л. Стоянов, X,
104. Де гиди млади години, / как ли са лесно минаа. Нар. пес., СбНУ XLJV, 470.
3. За изразяване на закачлива, приятелска закана. Той се смееше, въртеше глава и думаше: — Гиди дяволи ниедни. Що не ми казахте по-рано... Първият сноп падна и вие ми снаха водите... Кр. Григоров, Н, 39. Слънцето трепти да зайде, / гиди Стоене, гидийо, / ти стягаш конче да бягаш, / гиди Стоене, гидийо! Нар. пес., СбНУ XLVI, 196.
4. За изразяване на одобрение, похвала, ра-достно чувство или за усилване; хей, бре, ой.
— Аи`й, гиди Радъо, откъде се пък научи да познава времето! Пусни го [ радиото], мари Петро, да попее на ябанджийчето! Н. Хайтов, ШГ, 60. Севдо, Севдо, Севделино, / гиди роена детелино! Севдин тейко овчар главил. Нар. пес., СбБрМ, 321. ГидиЛюбо, / гиди чудо, —/агне мое рудо!... / Имаш уста — мед, смокина. Ц. Церковски, Съч. I, 160. • В съчет. бре гиди, хай гиди, де гиди, дей гиди, ах гиди, ой гиди и под. и удвоено — за усилване. Но аз са не отчайвам: скоро ще да запея по-весело! Дей гиди хайдутлук, че пак хайдутлук! Хр. Ботев, Съч. 1929, 399. Де гиди гайда шарена, де гиди хурка писана. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 156. Михал войвода вино пиеше, / бре гиди, гиди, Михал войвода\ Нар. пес., СбНУ XXIX, 13. Хай гиди, пръвна пръвнина, /хай гиди, пръвно венчило! Нар. пес., СбГЯ, 76. Ах, гиди вяра българска! Имаме делник и празник. Нар. пес., ХХП-ХХШ, 44.
— Тур. gidi.
ГИДИ`ЙКА ж. Нар.-поет. Буйна, закачлива и волна девойка. Всичките моми се изсмяха, като гледаха дяволски на Боримечката .. Той се оттегли мълчешката и след малко време излая над главите им като дърто овчарско куче — момите изпискаха уплашено, а после се разсмяха. Тогава ги-дийките взеха да го дразнят. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 178. Че чуло ли са й, видяло, /ерген за мома да плаче, / както Никола за Донка, / за Донка, луда гидийка! Нар. пес., СбНУ XLVI, 247.
ГИДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. Който е свързан с гидия (гидийка) или който е присъщ на гидия (гидийка). -Ей тъй — гидийски живот!... Не ти ли харесва тебе такъв живот, — за спомен живот, Севдано!... Ц. Церковски, ТЗ, 146. Па йе зе-ла до две стомни, / та на вода йе отишла / на арамлийско кладенче, / на арамлийско, гидийско. Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.
2. Буен, волен или закачлив. Там при кладенеца дрънкат менци на луди гидийски моми. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 15. // Неодобр. Луд, необуздан, неразумен. — Да са махаш от-тука!. . Вижд гидийската дъщеря, и тя ще ми хитрува! Какъв свят станал, боже! Т. Шишков, ГМ, 39-40. — Ой Слънчо, Слънчо, гидийски сине, / заседни Слънчо, заседни синко, / че ми си греял три дни и три нощи. Нар. пес., СбНУ VII, 19. „Ела са, синко, ар-ниши, / от тази мома гидийска, / у бела жа та укара, / у бела, синко, у глоба!“ Нар. пес., СбНУ XXXVin, 95.
— Други(диал)форми: гидйцки, гидйски.
ГИДИ`ЙЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Нар.-поет. Умал. гальов. от гидийка. Момиченце, гиди-йченце, / тръгнали са балканските, / балканските млади булки, / .., / че ютиват тука долу, /тука долу на реката/да си перат бело пране. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 135.
ГИДИ`ЙЧИЦА ж. Нар.-поет. Умал. гальов. от гидийка. Марийчице, малка моме, / Марийчице, гидийчице, / толкоз села обидойме, / .. / нийде село не найдойме, / .. / като това пусто село. Нар. пес., СбНУ XLVI, 272.
ГИДИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Работилница, дюкян, заедно със занаятчийския или търговския си инвентар (Т. Панчев, РБЯд).
