ГИГАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на гигант или е присъщ на гигант (в 1-3 знач.); титански, исполински, великански. Като че някаква гигантска ръка бе насякла с яростни удари мъртвите долини с пресъхнали реки и голите масиви, по които нямаше никаква друга растителност освен редки сивозелени кактуси с чудновата форма. Д. Димов, ОД, 153. Той [Микеланджело] не принадлежи на никоя школа, съставлява школа сам от себе си, школа, в която не е имал ни предшественици, ни последователи. И кой би можел да върви по дирите на един гигант, ако сам не е от гигантска порода? К. Величков, ПССъч. Ш, 151. Гигантска сила. Гигантски ръст. // Който е с необикновено големи размери; грамаден, огромен. Тук-там гигантски букове се издигаха между по-ниския дърволяк и сплитаха високо над главите ни широко-разстланите си шубрести клонове. Ив. Вазов, Съч. XV, 41. Той нито беше чел, нито беше слушал, че рибите се движат на такива гигантски стада. П. Вежинов, ДБ, 222. Наоколо — млади гори, скални масиви .. А в далечината на запад и север блестят на слънцето гигантските корпуси на девненските заводи. ПЗ, 1981, кн. 10, 24. Той видя с очите си огромното кенгуру, други бяха виждали гигантско ему, трети — гигантски гущер. Какви ли други страхотии имаше там? П. Бобев, ОН, 178. От другата страна на шосето .. се извисява дърво с гигантски размери — то е така голямо, че не може да го хванем в обектива на фотоапарата. Е, 1981, бр. 1085,4.
2. Прен. Който е изключително голям по мащаби, значение, степен, интензивност и под.; исполински. С гигантски и упорит труд човекът е могъл да излезе от животинското си състояние и да се издигне днес дори до висините на Космоса. Ст. Ми-хайловски, БС, 261. Не би желал [авторът] изводите му да се смятат за тотални и общовалидни. Както това правят някои автори на скъпоструващи гигантски изследвания. Хр. Домозетов, ОР, 6. Днес вече робството не съществува в Русия. Това е най-гигантската стъпка, която направи тя в напредъка. С. Бобчев, ПОС (превод), 188. Гигантски усилия. Гигантски успехи. Гигантски възможности. Гигантски напредък.
О Гигантска (многоядрена) клетка. Биол. Клетка, която притежава повече от две ядра. Всяка клетка има обикновено по едно ядро. Съществуват обаче клетки — както нормални, така и ненормални, които могат да притежават няколко — до десет ядра (гигантски клетки). Р. Райчев, НДК, 12. Гигантска костенурка. Вид много едра костенурка, разпространена в топлите крайбрежия. Testudo vicina. В сравнение с гигантската костенурка от Галапагоските острови в Тихия океан тя [нашенската костенурка] е същински лилипут. К, 1963, кн. 8,
10. Гигантска молекула. Макромолекула, която има много голямо молекулно тегло. Съветският биохимик Колцов изказа становището, че гените представляват звена от гигантски наследствени молекули, които се възпроизвеждат при клетъчното деление. Хр. Одисеев, ТН, 56. Гигантски слалом. Спорт. Състезание със ски, при което състезателят се спуска с голяма скорост по дълга (до около 2000 м) стръмна писта, минавайки през голям брой вратички наредени по зигзагообразно трасе. Алпийските дис-ципилини (слалом, спускане и гигантски слалом) са свързани с развитието и усъвър-шенствуването на нервно-мускулния апарат. ПЗ, 1981, кн. 10, 31.
ГИГАНТСКИ. Нареч. от прил. гигантски (във 2 знач.). Заедно с напредването на пролетта и революционното кипение напредваше гигантски. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 85.
ГИГАНТЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Гигантски ръст, размер. Боримечката прие на драго сърце новата мисия. Той попита какво трябва да каже .. и отиде на срещната височина, по-близо до града. Па се изправи там във всичката си гигантщина, напъна гърдите си напред .. и викна проточено. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 124.
ГЙГИ мн., ед (рядко) гйга ж. Диал. Два дълги пръта с приспособления за стъпване, с които се ходи на известна височина от земята във вода или кал; кокили.
— От нем. Giegle 'раздвоен клон на дърво, чатал'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГИГИЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гигиля се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГИГИЛЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. 1. Хиля се. Погледнеш една сган от хора сякакви... пиеници, чап-къни, .., а помежду им се притискат моми, булки, .., гигилят се и техните очи на четири страни круши брусят. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 26. Какво са гигилиш там зад вратата, та не дойдеш при ората. Нар. прик., СбНУ XIV, 193.
2. Правя се на дете; вдетинявам се (Н. Геров, РБЯ).
ГИД, гйдът, гйда, мн. гйдове, след числ. гйда, м. Книж. 1. Нежел. Водач, екскурзовод. Ние вървим и разгледваме сами, без водач, защото долу ни предлагаха услугите си няколко гида, които говореха само на английски и не можеха да бъдат полезни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. „Това е най-старата постройка в Амбер — обяснява нашият гид — стар, изсъхнал човек, като ни предлага да отидем към дворците и да се повозим на слонове.“ Т. Кюранов, АП, 77-78. Ценни колекции има в тоя дворец. Гидът, който ни показа нещата,
