Page:RBE Tom3.djvu/83

разсъдъците на времето, с рутината и клеветата. Б. Илиева, КХСН, 84. На тоя свят съществуват два рода гении: гении художници, у които работи повече въображението, и гении мислители, у които работи разумът. Знан., 1875, бр. 19, 303.

2. Филос. Обикн. със съгл. опред. Висша степен на творческа способност, надареност в някаква област; гениалност. Всеки паметник в Рим, бил той малък или голям, театър, храм, баня, дворец или портик, е едно свидетелство за архитектоническия гений на римляните. К. Величков, ПССъч. Ш, 19. Споменах за г-н президента и не мога да не ти обадя, че аз искрено започнах да вярвам в неговия дипломатически гений. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 123. Българите, макар и малко по-късно от другите, е трябвало да намерят мястото си на географската и на-родностна карта на света, техният национален гений е трябвало да се прояви, тях-ната национална идея възлизала към своя зенит, те уверено вървели към своето обособяване. Т. Жечев, БВ, 108. Епическата поезия изисква поетически гений. Ч, 1871, бр. 16, 483.

3. Мит. В античната митология — дух-по-кровител, който съпътства всеки човек в неговия живот, както и всеки народ, селище и др., и насочва техните действия, съдба към добро или зло. Освен главните или олимпийските богове у гърците имало още много низши божества: сичките гори, лесове, полета, реки, сичките явления на природата, .. , имали свои особни божества или свои гении, таквизи били: разните нимфи, сирени, сатири, фавни и пр. Н. Михайловс-ки, РВИ (превод), 70. // Разш. Такъв дух-по-кровител изобщо в народните поверия. Завареничето Мара Пепеляшка или изобщо някое дете с друго име или без име е презряно, обидено, изложено на тегло и опасности, но добрият гений, който оценява неговите добродетели, го направя хубавица. Б. Ангелов, ЛС, 69. И спътствуваш ме ти в живота мрачен, / мой ангел тих, мой гений благодатен! Ем. Попдимитров, СР,

37.

4. Прен. Духът, същността, своеобразието на някого, нещо. Сега беше ред на последния, на мастития и величав старец .. , който олицетворяваше гения на цял свободолюбив народ. Ив. Вазов, Съч. X, 112. Вкусът е едно тайнствено законодателство на красотата. Той съответствува на гения на езика и свойствата на психологията на един народ. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1-2, 14. Писачите у един народ са длъжни да пишат колкото е възможно по-близо до духът на своя народ., да не се отдалечават от гения на народната мисъл. Ч, 1872, бр.

17, 796. _и

О Гений без мозък. Разг. Ирон. Посредствен човек с много високо мнение за себе си. Зъл гений. Книж. Подбудител, подстрека-тел към лоши дела. Тя не знаеше кой е инициаторът на кражбата, ала за нея Гошо беше злият гений на сина й. Б. Болгар, Б, 291.

— От лат. genius. — П. Р. Славейков, Смесна китка, 1852.

ГЕНИТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Анат. Прил. от гениталии; полов, детероден. Генитално заболяване. Генитални органи.

— От лат. genitalis ‘който създава, произвежда, ражда’.

ГЕНИТАЛИИ мн. Анат. Полови, детеродни органи. Предразполагат към предивременно раждане предшествуващите предизвикани аборти, както и всички заболявания на женските гениталии. ВН, 1958, бр. 2079, 4.

ГЕНИТИВ, мн. няма, м. Езикозн. Роди-телен падеж.

— От лат. genitivus.

ГЕННОИНЖЕНЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до генно инженерство. — Решихме да създадем фирма за производство на различни генноинженерни продукти. О, 1991, бр. 2, 4.

ГЕНОМ м. Биол. Съвкупност от гените които се съдържат в хромозомите на определен вид организми. Много заболявания при човека се дължат на увреждане на определени гени в човешкия геном.

— Англ. genome от гр. yevoi; 'род'.

ГЕНОТЙП, -ът, -а, мн. -ове, м. Биол. Съвкупност и организация на всички гени в един организъм, които обуславят и реализират неговите наследствени качества, свойства и предразположения. Генотипът е носител на наследствеността, която се предава от поколение на поколение.

— От гр. yevo<; 'род, вид' + typos 'отличителна черта, белег; образец'.

ГЕНОТЙПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Биол. Прил. от генотип. Генотипни особености. Генотипно различие.

ГЕНОФОНД м. Биол. Съвкупност от гените на една популация от определен вид, които определят спецификата й.

ГЕНОЦИД, мн. няма, м. Полит. Юрид.

1. Унищожаване, изтребване на отделни групи от населението по расови, национални, религиозни или други причини.

2. Разш. Поставяне на някого в крайно неблагоприятни условия на живот, които съдействат за унищожението, смъртта му. Сталинизмът беше геноцид не само срещу собствения народ. "Великият машинист ".. изтребваше цели революционни поколения. Диал. 1990, бр. 6, 4. Геноцид срещу пенсионерите.

— От гр. yevoi; ‘род’ + лат. caedo, cecidi ‘убивам’.

ГЕНУЕЗЕЦ, мн. -зци, м. Мъж, който е роден или живее в Генуа (град в Северозападна Италия). Те [монетите] са били раз-