купност от биологичните видове на дадена територия или по цялата Земя; генфонд. Генетична информация. Биол. Наследствени особености на организма, записани в молекулата на неговата ДНК, които определят състава, строежа и обмяната на веществата му и се гтоедават на поколенията. Много важен проблем пред биологията е да се вникне по-задълбочено в същността на явлението живот, да се разкрият и управляват механизмите на наследствеността и предаване на генетичната информация от родителите на потомството. Биол. IX кл, 5.
ГЕНЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Генетичен. За природата на тези ге-нетически фактори нищо не знаем.. Може би това са химически образувания.. , а въз-можно е природата на това, което наричаме ген, да е най-различна. Хр. Одисеев, ТН,
28. Тези бактерии [фагите] са послужили на учените като биологически индикатор, по който може да се съди за вредността и ге-нетическите последствия на радиацията в малки дози при летенето на живите същества в различни зони на космическото пространство. ВН, 1961, бр. 3096, 4. Някои от различията [в свойствата на изворите] се дължат вероятно и на по-дълбоки генети-чески причини. П. Делирадев, БГХ, 26. Гене-тически проблеми. Генетическа връзка. Ге-нетически методи на изследване. Генетическа лаборатория.
ГЕНЕТЙЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. генетически; генетично. Матерински-те скали генетически са свързани с основните скали, върху които лежат, т. е. те произхождат от непосредственото им из-ветряване. П. Боянов, П, 30.
ГЕНЕТЙЧНО. Книж. Нареч. от генетичен; генетически. Всички болни са добре проучени генетично. Л. Томов и др., СВВМ, 208. Генетично обременен с наследствено предразположение към хипертония.
ГЕНИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който е изключително творчески надарен, в най-висша степен талантлив в някоя област. Добрите творци са винаги малко, още по-малко гениалните. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 232-233. Забравят, че гениални поети, като Байрон, Хюго, Шилер, Хайне, Пушкин и др., са кристално ясни и тях твърде добре ги разбират и високо ценят. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Ибсен, гениалният драматург, смело изяви чрез драмата протеста си срещу тези остарели, принизяващи жената буржоазни разбирания. Ст. Грудев, ББ, 60.
2. За човешка творба или проява — който е резултат на изключителна дарба и има съвършени качества, който е творчески съвършен. — Аз самичък преди две недели бях герой на едно ужасно недоразумение, от което Молиер би се възползувал за една гениална комедия. Ив. Вазов, Съч. IX, 174.
Айнщайн, .. , направи гениално обобщение на Галилеевия механичен принцип — създаде специалната, а по-късно и общата теория на относителността. Матем., 1965, кн. 5, 1. Писателите от втора, трета и десета ръка повтарят някоя малка частица от гениалните идеи на своите велики майстори. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 5.
— От лат. зеп1аН8.
ГЕНИАЛНО 1. Нареч. от гениален; изключително добре, съвършено. Повече от двадесет минути Бетховен свирил една необикновена импровизация просто гениално.
В. Йонова и др., Б (превод), 126. Тая летателна машина беше едно чудо на съвременната техника, която Ян Бибиян бе изпол-зувал гениално, като бе прибавил и много свои тайни изобретения. Елин Пелин, АБЛ, 38. Самичък пожела да види Боянска-та черква, .. Застанал пред гениално изписаните фрески, той просто занемя. Мл. Исаев, Н, 435.
2. Като частица. Разг. За изразяване на изключително възхищение, одобрение на някаква проява. — По средата ще препречим няколко дъски, за да се получат две отделения. След това тия две отделения ще ги затулим пак с дъски, .. И готово. — Гениално, брат! — .. — Приемам. А. Гуляшки, МТС, 310-311. Момчетата се спогледаха. Беше истинска лудост, ако някой се реши да слезе оттука заради някакви си череши.
— Гениално, а? Както по кината! — тържествуваше Тинчо. П. Проданов, С, 133.
ГЕНИАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Изключителна творческа способност, дарба в някаква област. Способностите и дарбите получават най-висока степен на съвършенство при гениалността у някои хора. Псих. XI кл, 102. Искрите на гениалност у нашия народ, които дойдоха от Възраждането, .., за да проблясват след това в политически или творчески фигури, са най-доброто доказателство за вътрешните духовни измерения на българина. Е. Ка-ранфилов, Б Ш, 135. Творчеството на Дворжака засяга всички области на вокал-ната и инструменталната музика, но печатът на неговата гениалност е сложен най-ярко.. в камерната музика и симфониите. БНТ, 1941, бр. 223, 1.
2. Изключително високо качество, съвършенство на някакво произведение, проява, дело. Гениалността на Бетовеновата музика я прави вечна. Д Гениалност на конструкторско решение.
ГЕНИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. 1. Творец, който има изключителна творческа способност, дарба в някаква област. В тритях хилядолетия на европейската цивилизация се появиха трима най-велики между великите гении: Омир, Шекспир и Бетховен. Р, 1927, бр. 252, 2. Пътят на гения е стръмен и каменист. Геният трябва да се бори с пред
