Page:RBE Tom3.djvu/67
шо, което той сам е извършил или е причина то да стане. Крия се (спотайвам се) като бълха в гащи. Разг. Крия се, спотайвам се без някой да ме забележи. Даскал Иван се спотаи като бълха в гащи, казваме ние, простите хора. П. Велков, СДН, 364. Маам гащи. Простонар. Развявам се. И когато болестта се открие, вече е късно: кръвта ти е станала на вода. Ще поцъкат за тебе, че си си отишъл толкова млад .., а ти ще мааш гащи между тоя и оня свят. К. Топалов, СТ, 146. Цял ден маа гащи и нищо не прави. Направям / направя жълто на гащите. Обикн. в св. Разг. Много се радвам на нещо. Направи жълто на гащите, като разбра резултата от изпита. Напълних (боядисах, намокрих, оцапах), (ще напълня, ще боядисам, ще намокря, ще оцапам) гащите. Разг. Силно се изплаших (ще се изплаша). Добре, че е такъви мрак, оня ще напълни гащите от страх. Й. Гешев, ВТ, 127. Не ми трябва таралеж в гащите; защо (що) ми трябва таралеж в гащите. Разг. Не искам да се занимавам или да имам нещо общо с човек, който ще ми донесе само тревоги и неприятности. — Той ми разрешава, ала сетне ще има насаме калай! Не ми трябва таралеж в гащите! Н. Хайтов, ДР, 93. — И двамата се дърпаха в началото, особено Кралев: не го знаем, вика, що за птица е, не ни трябва таралеж в гащите. Б. Райнов, ГН, 53. Ожълтих (ще ожълтя) гащите. Разг. Много силно се зарадвах (ще се зарадвам). <Още> не мога (не зная, не умея) да си връзвам / вържа гащите. Разг. Малък съм, дете съм и не съм годен за самостоятелен живот. Още не умее да си върже гащите, а тръгнал да оправя света! Др. Асенов, СВ, 130. Пускам (пущам) / пусна (слагам / сложа) таралеж в гащите някому. Разг. Ставам причина някой да бъде постоянно безпокоен, тормозен от някого, с когото се е свързал. — Всеки техен произвол трябва да се документира. Добре сте се сетили и за ордена му, това е силно изобличаващ документ. — Ех, да имаме вестник, какъв таралеж ще им пуснем в гащите! В. Нешков,
Н, 357. Капитанът помисли малко .. — Изнудваш ме, Нико Пинели! .. Слагаш ми таралеж в гащите и ме пращаш да се давя с двеста души. Сл. Чернишев, ЛО, 64. Пускам си (пущам си) / пусна си (слагам си / сложа си, турям си / туря си, турвам си / турна си, пъхам си, пъхвам си / пъхна си, вземам си / взема си) таралеж в гащите. Разг. Съгласявам се да приема при себе си на работа, да живея или да предприема обща работа с човек, който след това непрекъснато ще ми създава големи неприятности. Ех, как сам се улови в капан Мехмед паша, как си пусна таралеж в гащите! Преди три месеца поиска да покаже преголямо усърдие и вярност, .. — изпрати донос срещу Пазвантоглу, сетне му се счини, че е вдигнал много шум за ялова работа .. А през пролетта отведнъж му пратиха войска против посочения от него враг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 212-213. „Аз отговарям за него [хулигана]!“ Милиционерът бай Стра-ти запремигва в уплах: „Бай Круме, таралеж си пъхаш в гащите!“ Бл. Димитрова, ПКС, 85. — Трябваше да ви посрещна с хляб и сол, .., но жената и дъщерята тази вечер са на воденицата и не искам да си слагам таралеж в гащите .. — Те не са ли наши? В. Турийски, Д, 56. Разтреперват ми се / разтреперят ми се гащите. Разг. Силно се изплашвам. — Братът се уплаши, разтре-пераха му се гащите и вече не ще да влезе в кладенец. А. Каралийчев, НЗ, 27. Треперят ми гащите. Разг. Силно се боя, много съм изплашен. Гай тъй, защо баща ти не те дигне във въздуха, за да не ти треперят гащите, когато падат бомби? Ив. Хаджи-марчев, ОК, 340. — Уплаши се! — рече си Петко. — Мръсник! Гузен е, затуй гащите му треперят. Й. Гешев, ВТ, 88.
ГАЩИЦИ само мн. Остар. и диал. Умал. от гащи. Алексий божий человек наричаше [хаджи Ахил] едно старо человече, с окърпени гащици. Ив. Вазов, Съч. VI, 161. Те [циганчетата] бяха само по едни сини платнени гащици и по една ризица, разгърдени, боси и гологлави. Ц. Гинчев, ГК, 257. Димо лъо, габровченино, / твърде ви хвалят селото, / твърде сте кесим ходели / .. със бербечени гащици, /.. със памучени чо-рапки, / .. със ваксалие кондури... Йв. Кола-ов, Е, 31. Самси си паша остана. / И го Ра-анчо юлови, / тънко му са гащици разтре-пераха. Нар. пес., СбНУ XXVII, 148.
ГАЩИЧКИ само мн. 1. Умал. от гащи; гащенца.
2. Детски гащи; гащенца. При изпълнението на тая омразна длъжност особено беше тежко и досадно Кънчу, когато дойдеше ред да менява гащичките на детето и да му трие нечистотиите. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 234. Още го виждам [Матейча]
— ей такова едно момче .. Косицата му — сламена, ризката — конопена, а гащичките му — до коленете. А. Каралийчев, СР, 117. Не беше отдавна. Само преди няколко години Филип тичаше по ризка и гащички из селските улици. С. Северняк, ИРЕ, 17-18.
3. Рядко. Гащета (във 2, 3 и 4 знач.). Всички [ромейски бегачи] се събудиха и останаха само по леки и къси гащички, но проклетият българин дори и кожухчето си не пожела да смъкне. О. Василев, 33, 44. При всяка пехца имало по две духала за разгаряне на огъня. Работниците работили голи, по гащички. ПН, 1934, кн. 2, 24. Криста се скри така стремително зад параванчето, сякаш я гонеха дяволи. Там намъкна своите мор-скосини гащички с бели дантелки, облече и роклята. П. Вежинов, НБК, 250.
