Page:RBE Tom3.djvu/18

2. Гадост (в 1 знач.); гадливост, гадност. Катя почувствува гад кост в себе си и тихо се измъкна. Ст. Чилингиров, РК, 232.

ГАДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. На когото лесно се гади, повдига. Забележеше ли усмивката, която разцъфтяваше по Анини-те устни, щом тя чуеше името на „брат“ си, .. — в сърцето му се надигаше като от-ровно изпарение някакво гадливо чувство. А. Гуляшки, ДМС, 54. Люде а [Рада] кажат клета я, / .. /летя на нива гадлива, /зиме на хурка дремлива. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 155.

ГАДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Усещане за физическо отвращение, погнуса, предизвикано от нещо гадно, гнусно; гадост, гадност. Фигурата на богаташа се изпречи пред нея. Гадливост пробягна по снагата й. Г. Стаматов, Разк. П, 89. Събудих се със силни болки в слепоочията и с отвратително усещане на гадливост. А. Гуляшки, ДМС,

131. Нещо се надигна от самата утроба на Бориса, гадливост някаква, но не само от тоя човек — все пак той не беше грозен. Д. Талев, И, 184.

ГАДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от гаден. Страхил ме гледаше тъпичко с иначе бадемовите си очи, но сега вал-чести .. цигарата бе лапнал обратно, настояваше тъй да я разпали, мундщукът й отдели гадничка миризма. Р. Сугарев, СС, 142.

ГАДНО нареч. 1. Като предизвиквам физическо отвращение, погнуса; противно, гнусно, отвратително. Върна се в стаята, смръщи нос, като помириса ръцете си: „Пфу, че гадно мирише потта на болен човек!“ Ст. Даскалов, СЛ, 212. — Не ми е въз-можно, другарю майор, да ям консервата сурова. Някак си много гадно се клати пел-тето, та я сварявам, доливам водица. П. Вежинов, НС, 89-90.

2. Прен. По начин, предизвикващ силно неодобрение, отвращение; отвратително, подло. Целият театър знаеше, че Минка Минева всъщност е любовница на директора .. Някой дори тъпичко и гадно се изкиска. Ч. Шинов, БС, 26.

3. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. и под. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва отвращение, погнуса. И гадно ми е мен във обществото ваше. К. Христов, Избр. ст, 304. И като видя калните им обуща, стана му гадно. Елин Пелин, Съч. I, 143.

ГАДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Усещане за физическо отвращение, погнуса, предизвикано от нещо гадно, гнусно; гадост, гадливост. Той почувствува една гадност, като че ли по него пълзят гъсениците, облазват лицето му, снагата му. Ст. Даскалов, СЛ, 152.

ГАДНЯР м. Разг. Пренебр. Човек, чиито постъпки предизвикват силно неодобрение, отвращение, погнуса; гаден, подъл, отвратителен човек.

ГАДНЯРКА ж. Разг. Пренебр. Жена чиито постъпки предизвикват силно неодобрение, отвращение, погнуса; гадна, подла, отвратителна жена. По снощната гостенка не бяха излаяли дори песовете на онази гад-нярка съседката му. Странно момиче-жена, крехко и силно. Може би не би бил против да я види още веднаж. И.Велчев, КЕЛ I, 24.

ГАДОЛИНИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Gd — рядък елемент от групата на лантанидите, който влиза в състава на много минерали.

— Фр. от собств.

ГАДОСТ, -ттй, мн. -и, ж. 1. Само ед. Усещане за физическо отвращение, погнуса, предизвикано от нещо гадно, гнусно; гадливост, гадност. Там в пепелищата на Фландрия / в един / безумен / ден / аз паднах... / Лен, в който чувствах / срам и гадост. Н. Хрелков, ДД, 273.

2. Нещо, което предизвиква отвращение, погнуса с вида си, вкуса си, мириса си. Предлагат ви стъклени флакончета с еротично-възбудителни средства и всевъзможни подобни гадости. Б. Трайков, ВО, 70. — Ти каза, че в бара поднасяли коктейли за из-трезняване? — рече тя. — Да — отговори Бимби. — Прери-аустерн!... Смес от коняк, яйца и черен пипер с разни други гадости... Д. Димов, Т, 114. — Говориш като пияна. — Действително пихме някаква вносна гадост у дъщерята на аптекаря. Б. Палаба-нов, Избр. п, 67-68.

3. Думи или изрази, предизвикващи силно неодобрение, отвращение; непочтителни, неприлични думи, изрази. — Какво дрънка?

— попита Бимби. — Приказва гадости. Д. Димов, Т, 508. Не ли е срам, не ли е грях, господа, да пишат подобни гадости в един вестник, който носи хубавото име „Прогрес“? Ал. Константинов, Съч. I, 112. — Ще бъдете ли добри да ми обясните значението на тая статийка? .. — Вие, като редактор .. трябва да сте знаяли за тая гадост и съзнателно да сте я допуснали. Ив. Вазов, Съч. XXV, 103. Пък събитията така се извъртели, че баронът потънал в земята от срам и не могъл да се начуди как_ие турил подписа си под такава гадост. И. Попов, МДВ, 4.

4. Отвратителна, гнусна постъпка, проява; низост, подлост. Постепенно и някак неусетно доктор Петрунов се оказа без идеали .. Постоянно очакваше да му поднесат някаква мръсотия или сам да извърши гадост. Й. Гешев, ВТ, 106. — Какво — викна глухо Банков .. — Иска да се предаде ли? Той е луд! Но може, може тоя мръсен чорбаджия да извърши някоя гадост. Д. Талев, И, 442. Лазар предполагаше, че с нещо са те заплашили, принудили, за да извършиш тази гадост. Ив.Остриков, ППА, 22.