Page:RBE Tom2.djvu/158
Ангелов, ЖС, 182. „Не, не само ръце трябват за такава работа, а и сърце“ — помисли момъкът и пак изви поглед към златаря. — Доволен съм от работата ти, тех-нитарю. Защо не дойдеш в престолната? Там най-добре ще преценят вещината ти. М. Смилова, ДСВ, 93. В отварянето на книгопенатницата Меридит щеше да вложи паричните средства, а Франклин вещината на своята работа. С. Бобчев, ЖФ (превод), 36.
ВЕ`ЩИЦА1 ж. Според народните вярвания — жена която общува с нечисти сили и прави магии обикн. за пакост, за зло; магьосница. Жена му, вещицата, нощем ходи по къра и прави магии. А. Каралийчев, НЗ, 43. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца, .. Човек трябва да умее да я държи по-надалеко, .. Има за това тайни думи и заклинания, знаят ги врачки, баячки и вещици. Д. Талев, ЖС, 22. Защото, ако не беше вещица, как можа да стане императрица, как победи упорството на мъдрия Константин, как омая мрачния, набожен Фока, който носеше на голо груба власеница, спеше върху пода и се виждаше със светците? А. Дончев, СВС I, 49. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / .. / Зла го вещица проклела, / хе, кой знае кога дни, / бухали сега се гнездят / в грозните му съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.
Прен. Разг. За зла, свадлива и грозна жена. — Гледай каква вещица, — .. — как кълне! Защо го кълнеш, вземи по-добре че го набий, от бой няма да умре! Й. Йовков, ПК, 196.
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към жена (често в обръщение). — Няма да те пребия, вещице недна! Но ще те науча как се слугува на мъж! Ив. Вазов, Р, 24. — Млъкни, най-сетне, вещице!… Излез веднага оттук!… Махай се бързо!… Д. Димов, Т, 634. Когато се върнаха в селото, .., те [полицейските агенти] се нахвърлиха върху бабичката, .. — Излъга ни ти, дърта вещице, но той ще ни падне в ръцете! К. Ламбрев, СП, 17. — Дохождала оная вещица, майка му. Аз да бях я сварил, щях да я науча нея. Й. Йовков, СЛ, 16. — Ей, че стисната вещица! Не може да й се откъсне от сърцето да сложи една крушка — изръмжа другарят ми и драсна клечка кибрит. Сп. Кралевски, ВО, 54.
◇ Лов на вещици. Преследване на хора, обвинени в престъпна дейност, без изобщо да имат някаква вина (по подобие на средновековните преследвания на жени, обвинени, че се занимават с магии, че са вещици). Създава се истинска атмосфера на „лов на вещици“. Достойни хора, довчера уважавани от всички, днес се унижават молебствено пред невзрачни асистентчета, станали изведнъж разпоредители на съдбата им. П. Дертлиев, ДП, 123.
ВЕ`ЩИЦА2 ж. Диал. 1. Всяка малка нощна пеперуда, която лети около светлината на лампа; вещерица2, вечерница2.
2. Светулка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ЩИЦА.3, обикн. мн., ж. Рядко. Умал. от вещ. Всеки си представя уморително зрелище на едно пренасяне. Хиляди и хиляди едри и ситни вещици, принадлежащи на стаите, на кухнята. Йв. Вазов, Съч. VIII, 128.
ВЕ`ЩО. Нареч. от вещ (в 1 знач.); умело. Той еднакво вещо боравеше както с пушката в полето, така и с купидонова лък в града. Н. Попфилипов, РЛ, 45. Береше и гъби, които планинчетата вещо разпознаваха и печеха в огньовете. П. Здравков, НД, 132.
ВЕЩОМА`НИЯ, мн. няма, ж. Силно влечение, мания1 за събиране, трупане на вещи, предмети. Макар и забутана вдън гори, вещицата била също заразена с бацила на вещоманията, та не давала билките даром. Й. Попов, БНО, 120. Напоследък вещоманията придоби големи размери.
ВЕ`Я, ве`еш, мин. св. вях и ве`ях, прич. мин. св. деят. вял, -а, -о, мн. ве`ли и ве`ял, прич. мин. страд. вян, -а, -о, мн. ве`ни и ве`ян, несв. 1. Непрех. За вятър — движа, раздвижвам въздуха; духам. През нощта от планината вее хладен вятър. П. Делирадев, В, 99-100. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. П. К. Яворов, Съч. I, 21. Три дни безоблачният свод светлее / и кротка е лазурната вълна; / три дена тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / вихри де не веят, зима не върлува. П. П. Славейков Събр. съч. П, 50. // Прех. и непрех. За вятър — движа въздуха в определена посока към някого или нещо. Свикнал беше да гази росната трева до гърди, да го къпе дъжд, да го вее вятър, да е без седло. Й. Йовков, АМГ, 146. Лицето му бе широко, тъмно и кораво — много бури го бяха плискали, много ветрове вели, много студове го бяха смразявали през тежките години на германската окупация. П. Вежинов, СО, 154. Те зафанаха да се борят, .., без да обръщат внимание на свежия вятър, който сега вееше въз голите им .. тела. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35.
2. Само безл. ве`е (разг. вей). Има вятър, образува се въздушно течение; духа. — Дай си гърба на стената, легни на пейката ако искаш. — Не, тук ми е по-добре на мене. — Ще ти духа. — Нека ми духа. Да ми духа сега, че карго умра, няма да ми духа, няма да ми вей. Й. Йовков, ЖС, 13. Иван се усмихваше и от време на време загръщаше краищата на качулката, за да не му вее в лицето. Г. Караславов, Тат., 228. Днес вее много силно. △ Там винаги много вее.
3. Прех. За вятър — разпръсвам, разнасям
