общества, .., та и при „Книжовната дружина“ в Цариград от 1864 г. тежестта е падала изключително върху просветата, .., като се е изоставяла настрана грижата за икономическия подем, за „вещественото обогатяване“. М. Арнаудов, БКД, 117. Колкото до монографиите, които трябва да спомогнат, за да се осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура — духовна и веществена, — и те за скоро време не могат да се очакват. С. Радев, ССБ I, 20. Като гледах и гледам, че всяк един учен българин с неуморими сили ся труди да принесе веществена полза на отечеството ни — не можех, казвам, да търпя и ся реших, .. да принеса и аз нещичко майце си. В. Друмев, НФ, 1873, V.
3. Който се отнася до вещество. Между нарицателните имена на видимите предмети ся различават имена събирателни и веществени. С. Радулов, НГ, 30.
◇ Веществени разходи. Остар. Канц. Разходи за средства за производство, изразени в пари.
Веществено доказателство. Юрид. Предмет, с помощта на който се установяват факти, имащи значение за изхода на съдебен процес. — Тая златна руда, господин професоре, е открадната от областния музей, и аз имам телеграфическа заповед да я прибера от вас и да я проводя в Пловдив, като веществено доказателство за едно престъпление. Ив. Вазов, ЗП, 53. Вчера следствената власт успяла за пръв път да намери в жилището на едного от обвиняемите най-главното веществено доказателство — едно известно количество от фалшифицираните гербови марки. Бълг., 1902, бр. 448, 3.
ВЕЩЕ`СТВЕНО. Остар. Нареч. от веществен (във 2 знач.); материално. Сякому е известно, че по-големият брой членове, от една страна, ще да подкрепят дружеството веществено, а от друга — ще да му придадат една нравствена тяжест пред един просветен народ. Знан., 1875, бр. 20-21, 330-331. Ще си помогнем ний сами и ще се избавим от злочестините, .., ако захванем от корен да са въздигаме душевно и веществено. СбПер. п. II, 153. За да са разпространи науката, трябва да имаме средствата, .. — трябва да сме богати, а то ще каже, че трябва да гледаме как да са развиеме и материално, т. е. веществено. У, 1871, бр. 1, 190.
ВЕЩЕ`СТВЕНО СТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от веществен; материалност. Липсата на вещественост подхранва въображението. Ст. Сивриев, ЗСБ, 150. Като че ли това преплитане на исполинския размах на мисълта с най-дребни подробности, понякога с детски наивни битови детайли, тази вещественост, конкретност на виждането е психологическа черта на гения на Циолковски. И. Спасова, ЧК (превод), 194.
ВЕЩЕ`СТВО, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Филос. Една от основните форми на съществуване на материята, характеризираща се с наличието на собствена маса.
2. Това, от което се състоят предметите. От плесенясалите и почернели стени течеше вода, и влагата, .., беше образувала отвратителна лепкава смес, като се беше разбъркала с всякакви нечистотии и прогнили вещества. К. Величков, ПССъч. I, 32. Тези палати са направени от такова вещество, от каквото е направена месечината; те греят нощем като нея… Ц. Гинчев, ГК, 170-171. Страхотната сила на взрива ще свърши работата за една малка част от секундата, .. Само ще трябва малко повече взривно вещество. Г. Караславов, ПМ, 33-34. — Ето де е новото! Съвременният часовников двигател е малък заряд от ядрено вещество — торий или плутоний, който е включен в ей тая странична сачма. Ст. Волев, МС, 174. Багрилно вещество. Органично вещество. Смолисти вещества.
◇ Дъбилни вещества. Хим. Високомолекулни съединения, които се свързват необратимо с белтъчните вещества на кожата и й придават редица свойства като устойчивост на влага, висока температура, микроорганизми и др. Съдържат [корите на канелата] етерично масло, .., дъбилни вещества, калциеви оксалати, манит. Л. Петров и др., БНК, 94.
Обмяна на веществата. Биол. Постоянни биохимични процеси в организма, които се извършват в тясна връзка с външната среда и в съвкупността си обуславят живота. — Целта на моята научна дейност през последното десетилетие е била да изследвам същността и структурата на антителата, както и на някои катализатори при биохимичните процеси на обмяната на веществата. П. Вежинов, НБК, 221.
Сиво вещество. Човешки мозък. Така попаднах да следвам индустриална химия. Още на първата сесия провал. Сивото ми вещество нищо не възприема. Ив. Остриков, СБ, 60.
ВЕ`ЩИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Вещер1 (в 1 знач.), магьосник, бродник.
2. Според народните вярвания — човек, който може да гони вампири.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЩИНА`, мн. няма, ж. Качество на вещ човек; опитност, умение, познание. Боят се започна от тях — стремителна атака, в която се чувствуваше вещината на стари майстори. Й. Йовков, Разк. II, 224. Най-много погледи са насочени към учител Никола, който с особена вещина вие своя венец. Т. Влайков, Пр I, 274. Росинка, която никога не бе присъствувала на операция, остана поразена от неговата вещина и ловкост .., различните хирургически инструменти като че играеха в ръцете му. Д.
