нещо (сняг, прах и под.). Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Ив. Вазов, Съч. II, 173. // Нося, пръскам свеж въздух, прохлада ухание и под. Нощта лежи в градините. Вей ведрина горняка. А. Разцветников, Ст, 46. Загинали всички. / .. / И никоя майка кръвта им с любов не изми — / но мила ги сутрин росата. / И старите буки — когато лесът зашуми / — им веели хлад на челата. В. Георгиев, ПР, 42.
4. Прех. Правя нещо да се движи, развява на различни страни във въздуха. Лекият ветрец, който клатеше шумата над главата й, бе свалил пак непокорното висулче косми и го вееше по бузата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 51. Девойките вееха пъстрите си поли, момците биеха с токовете на ботушите си утъпкания двор на тракториста. Сл. Македонски, ЕЗС, 59. И гордо вее свойте знамена / безбройна рат, безбройни легиони. Д. Дебелянов, С,* 1936, 78. Мари моме, / мар изгоро, / стига ходи / горе-долу; / стига вея / дълги коси / по ливади / сенокоси. Ц. Церковски, Съч. II, 58. Ще понесеш и себе си и мене / .. / към дивни острови, разперили зелени палми, / където хората са като ангели добри, / .. / и грижата им е една — в зори / маслинови да веят вейки и да пеят псалми… Е. Багряна, ЗМ, 77.
5. Непрех. С предл. с. С движение на някакъв предмет правя да се появи въздушна струя, за да се разхладя. Дори в тая непоносима юлска жега мъжете бяха намерили за необходимо да излязат с колосани яки и ръкавици, докато жените, с екзотични, златистомургави лица, .., смучеха лениво цитронада и вееха с ветрилата си. Д. Димов, ОД, 41. Близо до председателя е журналистът, който вее с тефтерчето си. Л. Александрова, ИЕЩ, 339.
6. Прен. Непрех. За чувство, настроение или някакво състояние — излъчвам се, като характеризирам някого, окачествявам нещо и обикн. създавам определено настроение, определена атмосфера; лъхам. Момци и девойки бяха облечени някак празнично, от лицата им вееше здраве и веселост, на раменете им лъщяха сърпове. Кр. Григоров, Н, 37. Нямаше още мистичният ужас, който вееше от тоя голям град през дните на обсадата. Й. Йовков, Разк. II, 124. Пусто снежно поле, което се губеше някъде в студената синкава мъглица; .. Като че и от тая гледка вееше студенина, която засилваше тъгата ми. Сп. Кралевски, ВО, 51. От цялата стая вееше дъх на свежест и чистота. П. Вежинов, СО, 84. Една тиха скръб, една меланхолия, пълна с нежност и задушевност, едно тъжно и в същото време благо чувство вее от тия сонети. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 207. И дълго се взира борецът последен — / и сякаш че сепва се той: / от нейното лице, от погледа леден, — / отвред вей божествен покой. К. Христов, ВС, 7. Прех. При вършитба — очиствам зърното от плявата с помощта на вятъра или на веялка. Мануш вееше зърна, до него Йорданица отвяваше с мрежата отвятото. И. Петров, МВ, 184. Нищо не пречи на такъв борец да се върне дома и потерите да го сварят, докато вее жито или дои овцете — съвсем законни занимания. В. Мутафчиева, ИКМ, 31. Те оставаха да прибират овършаното и да отвеят зърното. На някои хармани вече вееха. Г. Караславов, ОХ III, 137. Който не сее, той не вее. Погов. вея се. Страд. от вея в 1, 3, 4 и 7 знач. вея си. Възвр. от вея в 5 знач. Когато дойде време за танци, на Ставри му стана неудобно, защото не умееше да танцува. Тогава тя изведнъж започна да си вее с кърпичка и го попита не се ли измъчва от жегата и няма ли да бъде по-добре да излязат навън. А. Гуляшки, ДМС, 332. В тоя миг жената се извърна бавно и заприказва на мъжа до нея. После пак зае предишната си поза и започна да си вее с програмата. М. Грубешлиева, ПИУ, 181.
ВЕ`Я СЕ несв., непрех. 1. За знаме, дреха и под. — движа се, полюлявам се леко на различни страни; развявам се. Навсякъде в града се вееха червени знамена и трибагреници. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 593. Копитата биеха равномерно земята, отминаваше редица след редица със звън и грохот на желязо, .., вееха се яркобагрени свилени плащове, .. , — и всичко това се забулваше от облак прах и див мирис. А. Дончев, СВС, 571. Над загорялото му чело се вее рус перчем права остра коса. М. Грубешлиева, ПП, 46. Кат бели крила в тях [житата] се веят / забрадки на сръчни жетварки. Н. Ракитин, С II, 54. Гордо вейте се под небосвода / български победни знамена! Ив. Вазов, Съч. V, 18.
2. Нося се, разнасям се из въздуха. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кадилницата на поп Ставря и мелодическите звукове на сладкогласния хаджи Атанасия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. От превала, в далечината, се задава каруца, след която се вее облак бял прах като прозрачно копринено було. П. Бобев, ГЕ, 155.
3. Разг. Ходя, скитам се нагоре-надолу без работа; развявам се, размотавам се, мотая се, шляя се. Не се вей по селото, а седни да работиш и ти като света. Ст. Младенов, БТР 1, 291.
◇ В главата ми все този вятър вее. Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават.
Вее ме вятъра нанякъде. Разг. Тегли ме, привлича ме нещо нанякъде. Добре теб заварил. Вее ме и мен нещо вятъра към София. Т. Влайков, БСК III, 271.
Вятър ме вее. Разг. Пренебр. 1. Не ме бива за никаква работа; негоден съм. А войска без команду-ване не е никаква войска. Такава войска вятър я вее. П. Вежинов, ЗЧР, 118. Дуна не
