кът, би била в известна степен несъответстваща на действителността у нас след 1989 г., когато настъпиха дълбоки промени в обществено-политическия и икономическия живот в страната ни, намерили отражение в лексиката и стилистиката на българския език. Казано с други думи, едно преиздаване на речник, работен преди 30 години би било вече непълно, а и неизбежно остаряло за съвременния и бъдещия читател, като се имат предвид динамичните развойни процеси в лексиката, особено през последното десетилетие на 20 век, и непрекъснатото й обновяване до наши дни. Ето защо редакционната колегия на Речника прие по-трудното, по-целесъобразно и в интерес на читателите решение — да обогати и осъвремени преиздаваните томове с нови думи и значения, термини и устойчиви съчетания, характерни особено за общуването в общестевено-политическата сфера на съвременния живот, за езика на науката, медиите и за битовата реч. По-голямата част от тях са чужди думи, предимно от английски език, непознати в нашия език преди 10, 20 или 30 години, но сега утвърдени в обществената комуникация. Такива са напр. думите аудиовизуален, анонс, анонсирам, ат-лантизъм, бодигард, брокер, видео, визия, евроатлантически, екшън, джипи ('семеен лекар'), клонирам, клонинг, термини като геном, логистика, логистичен, плейър, мишка (на компютър), дистанционно управление и мн. др.
По-ограничен е броят на новите думи и съчетания, създадени на домашна почва със словообразувателните средства на българския език, или на нови значения на съществуващи в езика ни думи като напр. безхаберие, борещ, борче ('мафиот'), ви`саджия, вкуснотия, гадняр, гаднярски, депесар-ски, бесепар, бесепарски, евролевица, изцепка и др.
Освен обогатяване на словника с нови думи, значения и съчетания, преиздадените томове са преработени и усъвършенствани по отношение на дефинициите на отделни думи, особено на термини, чието тълкуване е било повлияно от по-стари научни теории. Дефинирането на думи от обществено-политическата лексика се деидеологизира, осъвременяват се стилистични характеристики на лексикални единици, там където е настъпила промяна в сферата им на употреба или в емоционално-оценъчната им стойност.
Положени са и усилия да се осъвременят в известна степен и примерите, с които се илюстрира употребата на думите в речта предимно с текстове от творби на съвременни автори и от съвременната публицистика.
Надяваме се, че допълненото и преработено издание на томовете от Речник на българския език ще намери добър прием сред ценителите и изследователите на българското слово. Защото той е не само универсален езиков справочник, а и книга за езиковата памет на народа ни, за народностно самопознание.
- * *
Преработката и допълването на Речника на българския език е извършена от настоящия състав на Секцията за българска лексикология и лекси-кография, който е значително променен в сравнение с колектива, изработил първото издание на първите томове.
