би била в известна степен несъответстваща на действителността у нас след 1989 г., когато настъпиха дълбоки промени в обществено-политическия и икономическия живот в страната ни, намерили отражение в лексиката и стилистиката на българския език. Казано с други думи, едно преиздаване на речник, работен преди 30 години би било вече непълно, а и неизбежно остаряло за съвременния и бъдещия читател, като се имат предвид динамичните развойни процеси в лексиката, особено през последното десетилетие на 20 век, и непрекъснатото й обновяване до наши дни. Ето защо редакционната колегия на Речника прие по-трудното, по-целесъобразно и в интерес на читателите решение — да обогати и осъвремени преиздаваните томове с нови думи и значения, термини и устойчиви съчетания, характерни особено за общуването в общестевено-политическата сфера на съвременния живот, за езика на науката, медиите и за битовата реч. По-голямата част от тях са чужди думи, предимно от английски език, непознати в нашия език преди 10, 20 или 30 години, но сега утвърдени в обществената комуникация. Такива са напр. думите аудиовизуален, анонс, анонсирам, атлантизъм, бодигард, брокер, видео, визия, евроатлантически, екшън, джипи ('семеен лекар'), клонирам, клонинг, термини като геном, логистика, логистичен, плейър, мишка (на компютър), дистанционно управление и мн. др.
По-ограничен е броят на новите думи и съчетания, създадени на домашна почва със словообразувателните средства на българския език, или на нови значения на съществуващи в езика ни думи като напр. безхаберие, борещ, борче` ('мафиот'), ви`саджия, вкуснотия, гадняр, гаднярски, депесарски, бесепар, бесепарски, евролевица, изцепка и др.
Освен обогатяване на словника с нови думи, значения и съчетания, преиздадените томове са преработени и усъвършенствани по отношение на дефинициите на отделни думи, особено на термини, чието тълкуване е било повлияно от по-стари научни теории. Дефинирането на думи от обществено-политическата лексика се деидеологизира, осъвременяват се стилистични характеристики на лексикални единици, там където е настъпила промяна в сферата им на употреба или в емоционално-оценъчната им стойност.
Положени са и усилия да се осъвременят в известна степен и примерите, с които се илюстрира употребата на думите в речта предимно с текстове от творби на съвременни автори и от съвременната публицистика.
Надяваме се, че допълненото и преработено издание на томовете от Речник на българския език ще намери добър прием сред ценителите и изследователите на българското слово. Защото той е не само универсален езиков справочник, а и книга за езиковата памет на народа ни, за народностно самопознание.
Преработката и допълването на Речника на българския език е извършена от настоящия състав на Секцията за българска лексикология и лексикография, който е значително променен в сравнение с колектива, изработил първото издание на първите томове.
