Page:RBE Tom2.djvu/98

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


песен на учител Никола и на свещениците. Т. Влайков, Пр I, 278. Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване…; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота. Р. Попович, Х, 139.


ВЕЛЕГЛА`СНО нареч. Старин. Гръмогласно; великогласно. В тая минута той ми се видя като ония стари турци, които са спирали султаните на улицата и велегласно, пред събраните тълпи, са ги укорявали за беззаконията им. К. Величков, ПССъч. I, 64. Когато имаше пари, Димчо винаги велегласно обявяваше това. К. Константинов, ППГ, 171.


ВЕЛЕДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Старин. Великодушен.


ВЕЛЕДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Старин. Великодушие. Такво ли веледушие йе в очите му, истино такъв ли чуден йе образът му? Е. Мутева, РБП (превод), 125.


ВЕЛЕЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Старин. Великолепен. Ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама? Н. Райнов, КП, 52. През сънищата велелепни, / замрели в своята игра, / за братски мъки ще зашепне / душата, прелестно добра. Т. Траянов, Съч. III, 154. Гръделиви гръци и мисляха да почудят со своето богатство русите, искаха да издигнат на полето помежду двете войски велелепно театро. Е. Мутева, РБЦ (превод), 176.


ВЕЛЕЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Великолепие. Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си велелепие. Д. Спространов, ОП, 358. И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина. Н. Райнов, КЦ, 38. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражающа и тя слънчевите велелепия. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10.


ВЕЛЕЛЕ`ПНО нареч. Старин. Великолепно. Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира. П. Константинов, ПИГ, 14.


ВЕЛЕМО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Старин. Който е много силен и много властен. На българский книжовен небосвод светила велемощни, Смил и Крум, сега сияят! Ст. Михайловски, СБ, 112. Тъй и Алусиан, в сянката на брата си, израсна силен, справедлив и умен човек, макар да беше син на велемощен болярин — защото се замисляше за неправдата и не искаше да прави на другите това, що съдбата му беше сторила. А. Дончев, СВС, 604.


ВЕЛЕМО`ЩНО. Старин. Нареч. от велемощен. Наградата подействува велемощно! / И както виждат гостите сами, / вършачките работят денонощно / и превоза нестихващо гърми! Н. Марангозов, ЯВ, 138.


ВЕЛЕМУ`ДРИЕ ср. Старин. Велемъдрие. Искреността, невинността, велемудрието потърпяха надълго подлийт… монолог на Г. Т. Трипани. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 122.


ВЕЛЕМУ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Велемъдър. Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с благоуханна гръцка мастика. Д. Талев, ПК, 420. • Ирон. — Глупости! — ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела. Ал. Константинов, Съч. I, 89.


ВЕЛЕМЪ`ДРИЕ ср. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост. А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибарите, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите. М. Кремен, РЯ, 91.

— Друга форма: велему`дрие.


ВЕЛЕМЪ`ДРО. Старин. Нареч. от велемъдър; премъдро. — Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов .. — Така, така… Всичко на своето време — велемъдро рече ефенди. Д. Спространов, С, 51. • Ирон. Отговориха ми — не си платил [телефона] за тримесечието. Отидох в пощата с разписката. Погледна я едно началство, поклати велемъдро бюрократическата си глава и каза: — Платил си навреме, но в пощенския клон на улица „Люлин“. Г. Караславов, ВН, 1959, бр. 2557, 2. Един господин, който превождаше в един български вестник романа „На Разсвете“ от Ежа беше велемъдро предал това название с „При пукнуванието на зората“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7.


ВЕЛЕМЪ`ДРОСТ, -тта`, ж. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост.


ВЕЛЕМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Който е много мъдър; премъдър. — Това, което каза моят учител и брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си бледо лице и продължи: — Това е самата истина. Д. Талев, С II, 107. В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител .. Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното