/ Пожар във разбитите гърди? / Съмнението, стремежи що затрива / и вековечно що над мене бди? К. Христов, ПВ, 54. Там, где влачи вековечно / Тунджа светещо сребро — / друга песен пее вече / язовирно мощний брод! Н. Хрелков, ДД, 170.
ВЕКОВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Поет. Вечност. И мина той там, дето сълзи няма, / нито въздишки, скърби и неволи, / во лоното на вековечност няма, / на тишината в светлите юдоли. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 163.
ВЕКОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дълготраен, вечен. Зашумяха гори чудни, / гори вековити. Ив. Вазов, Съч. IV, 94. — Ако Турция е сила силовита, не е вековита. .. Най-тежката ръка на света е ръката на роба! Е. Йончева, ЗГ, 93.
ВЕКО`ВНИК, мн. -ци, м. Поет. Индив. Стогодишник. Като вековници два дъба —* братя, / раздалечени в бури и мъгли, / но сплели крепки корени в земята — / кой нас ще раздели? Бл. Димитрова, Л, 157.
ВЕ`КТОР м. Мат. Величина с определена посока, графически изобразявана като отсечка, ограничена от две точки, за които знаем коя е началото и коя е краят на отсечката.
— Лат. vector.
ВЕ`КТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Мат. Прил. от вектор. Векторна функция. Векторно смятане. Векторно пространство. Векторно произведение. Векторна величина.
ВЕКТОРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Минер. Който е свързан с посоката на цепене на кристалите на много минерали. Кристалите на много минерали, както знаем, имат свойството да се цепят в определени посоки .. Такива свойства, които зависят от посоката, се наричат векториални. Геол. IX кл, 121-122.
ВЕКТОРИА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Минер. Свойство на векториален.
ВЕ`КТОРНО. Мат. Нареч. от векторен. Поради това, че направляващите колела не са успоредни на двигателите, техните съпротивления не се сумират алгебрически, а векторно. Л. Манчев, П, 212.
ВЕКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Живея много дълго време, живея цял век. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Елин Пелин, Съч. III, 39. — Е, умрял — умрял. Голяма работа. Той умрял сега, а аз ще умра след него, ти ще пукнеш след мене, после даскал Милко, дядо Дамян, Стоян Грошът, чичо Йовко — няма да векуваме! Чудомир, Избр. пр, 269-270. — Ние утре с баща ти ще се килнем, няма да векуваме. Ти ще живееш с нея. И. Петров, НЛ, 79. — Грабил! Грабил! Като че ли ще векува на този свят… К. Калчев, ЖП, 474. • Нар.-поет. Обикн. век (векове) векувам. А тя, .., всичко посреща с разум. Сякаш век е векувала на земята… Н. Каралиева, Н, 178. Седнали в Нихболи спахиите, закрепостили се в тоя „Кючюк Стамбул“ с десет хиляди войници, в блаженство смятали векове да векуват. Ст. Станчев, НР, 63.
2. Прекарвам, престоявам дълго време на едно място. Той загатна, че би желал да си купи и някакъв имот в столицата, това, според него, също е изгодно. Пък и няма да векува в малкото, глухо и мръсно околийско градче… Г. Караславов, ОХ II, 351. — Нас ни чака и друга работа на село. Няма да векуваме там. Г. Манов, КД, 63.
3. Съществувам векове, съществувам вечно. Навред Витоша има каменни реки .. Мълчаливи, глухи, отдавна мъртви, те векуват като паметници от онова далечно време, когато огнената маса на земята е стигала високо. Ст. Станчев, ПЯС, 40. О скитнико, недей тъгува: / Под нашето небе прекрасно / и твойта мисъл ще векува! Ив. Вазов, Съч. XVII, 206.
ВЕКУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от векувам. „Векували сме, да, ала най-далновидните от нас знаят, че това векуване свършва. И търсят ония сили, които ще ги заменят. Затова съм под ръка с вас, приятелю.“ Г. Стоев, З, 143.
ВЕЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Езикозн. Задноезичен. Веларен звук. Веларни съгласни.
— От лат. velaris.
ВЕЛАРИЗА`ЦИЯ ж. Езикозн. Произнасяне на един звук по-твърдо (с участието на задната част на езика).
ВЕЛБЪ`ЖДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Велбъжд (средновековното име на гр. Кюстендил). При нашествието на турците манастирът не пострадал. Тогава той се намирал в земите на велбъждския княз Константин. Ст. Михайлов, БС, 218.
— Друга (остар.) форма: велбу`ждски.
ВЕЛЕ-. Старин. Първа съставна част на сложни, предимно книжовни думи (съществителни, прилагателни и наречия) със значение: голям, велик, напр.: велегласен, велемъдър, велеречив, велемощен и др.
ВЕЛЕГЕЗИ`ТИ само мн. Истор. Племе от българославянската група, обитавало през VII-VIII в. Южна Тесалия към Волоския залив. Имаше и от сдържаните, кротки сагудати, от велегезитите, макар част от тях да живееха в пределите на ромейското царство. Д. Талев, С II, 139.
— От собств.
ВЕЛЕГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Старин. Гръмогласен; великогласен. А зад нас продължава да се носи велегласната
