паническо бягство. Елин Пелин, Съч. IV, 252-253.
— Друга форма: велему`дър.
ВЕЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Заповед, повеля. Ако непременно желаеш от мене нещо ново за 1000-летието на Бориса да влезе в сбирката, намисли сюжет и кажи ми. На тебе хатър не развалям и съм готов да се покоря на веленията ти. Ив. Вазов, НПис., 154. Не ще ни дума, че те са една проста проба на перото, писани по чуждо желание, а не по веление на сърцето, обжегнато от пламъка на непосредствено вдъхновение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154. И той трябваше да изпълни велението на дълга. Т. Влайков, Съч. III, 307. И в ранното утро, кога — по веление на боговете — царица Ахинора бе принесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. Н. Райнов, ВДБ, 20.
ВЕ`ЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Валенце. Тоя следобед Катерина, Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, постлана с шарено веленце. Д. Талев, ЖС, 207. Те обърнаха раклата, .., разбутаха чергите и веленцата за завиване, като че ли някой можеше да се скрие в тях. Д. Спространов, ОП, 214.
ВЕЛЕО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който е с големи очи.
ВЕЛЕРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който говори много с високопарна, натруфена реч; многословен. — Нима на много думи не може да се даде отговор с едно-единствено слово и нима велеречивият човек е винаги прав? Д. Мантов, ХК, 126. Не познавах само дарбата му на велеречив събеседник — с изненадващите хрумвания и улучените преценки при една изумителна и дори страшна памет. М. Кремен, РЯ, 300.
ВЕЛЕРЕЧИ`ВО. Старин. Нареч. от велеречив; многословно.
ВЕЛЕРЕЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Старин. Качество на велеречив; многословие.
ВЕЛЕРЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Старин. 1. Качество или проява на велеречив; многословие. Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета, .., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 46. Той се отличаваше със своето велеречие.
2. Само мн. Натруфени думи, слова. Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис: .., седи, чете, пише и само слуша велеречията на Добета и на Честслав! Й. Вълчев, СКН, 365.
ВЕЛЕСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Старин. Който има голяма слава; многославен.
ВЕЛЕХВА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Старин. Който заслужава голяма похвала. Велехвалните равноапостоли Кирил и Методий.
ВЕЛЗЕВУ`Л м. 1. Рел. В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор.
2. Прен. Книж. Лукав, коварен човек. Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров. Ем. Манов, БГ, 231.
— От стевр. през гр. βεελζεβούλ.
ВЕЛЗЕВУ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от велзевул (в 1 знач.). Велзевулово свърталище.
ВЕЛЗЕВУ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. —Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121.
ВЕЛЗЕВУ`ЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Велзевулщина; лукавство.
ВЕЛЗЕВУ`ЛЩИНА ж. Книж. Качество и проява на велзевул (във 2 знач.); велзевулство, лукавщина, лукавство.
ВЕ`ЛИ, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Велик. Кога на двор ми излезе, [Ангелина] / що да видит вельо чудо! / Село турци са изпълнило. Нар. пес., СбБрМ, 289. Вели понеделник. Веля сряда. Вели четвъртък.
ВЕЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен. Ив. Унджиев, ВЛ, 336. Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите .. или учителите хвалеха. А. Страшимиров, К, 34. Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници. К. Величков, ПССъч. I, XII. [Паисий] С възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе — за Крума, Симеона, Асеня, Калимана и пр. Б. Пенев, НБВ, 51. Велик учен. • Истор. Към собственото име на могъщи, значими монарси. Той с учудване забележи странната прилика на едного от тях с Фридриха Велики. Ив. Вазов, Съч. XII, 20. Александър Велики. Симеон Велики. Петър Велики. Екатерина Велика. // Който изпъква по своите достойнства, сила, мощ. И една велика империя се разнебитва в един час вътре, като една хартиена кула, под първите удари на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. В крайна сметка и Р. Попович заедно с широките народни маси отправя своите надежди към великата братска страна.
