Page:RBE Tom1.djvu/1029
БУ`ХНАЛ Вж. бухвам1.
БУ`ХНА2. Вж. бухвам2
БУ`ХНА3. Вж. бухвам3.
БУ`ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин св. деят. от бухна3 като прил. 1. За хляб или друго тестено произведение — който е с издута форма след изпичане. На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. Най ни беше сладък черният бухнал пшеничен хляб. А. Каралийчев, ПГ, 170. Детето закусваше с една препечена бухнала кифла.
2. За коси, косми, пера — които стоят свободно, обемно повдигнати нагоре. Тя още веднъж се погледна в огледалото и преди да отвори, съвсем без нужда опипа бухналата си, наскоро къдрена коса. Ст. Марков, ДБ, 183. А брадата беше дълга и бухнала, докато косата му беше гладко причесана, със слепнали близо един до друг косми. А. Дончев, СВС, 62. Не се виждаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път. З. Сребров, Избр. разк. 48.
3. Който е издут, издаден навън, на вид пълен с въздух. Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлас с големи сини пера, .., с бухнали фалбала и скъпа гарнитура. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 43. Бухнали ръкави. Бухнала пола.
БУ`ХНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бухна3 в 3 и 4 знач. като прил. Бухнал, бухкав. Трескаво, като крадец, тя измъкна от долапа в стаята на старата Кукеница един бухнат хляб, две буци сирене, луканка. П. Славински, ПЗ, 152. Жената носеше голф и само бухнатата й коса я отличаваше от силуетите на мъжете. Д. Димов, Т, 413. Очите му бяха живи, горящи и тъй черни и влажни, че приличаха на две едри трънки под бухнатите вежди. Ст. Загорчинов, ДП, 215. Бухнати ръкави.
БУ`ХТА1 ж. Бухнал пържен тестен сладкиш; поничка.
— От рум. bucatǎ ’къшей хляб’.
БУ`ХТА2 ж. Мор. Малък, добре защитен от ветровете залив в океан, море или езеро. Морето беше сивозелено в бухтите на пристанището. Д. Добревски, БКН, 41. Точно пред носа на кораба остана неголям процент открито море — проливът, през който щяхме да влезем в Мелбърнската бухта. П. Вежинов, ДМ, 27.
— От нем. Bucht през рус. бухта.
БУ`ХТА3 ж. Мор. Бримка на корабно въже. Павел пръв забеляза облака. — Иде шквал — каза той през зъби. — Людмиле, веднага прибери бухтите на фаловете и плътно затвори люка! П. Льочев, ПБП, 67.
— От хол. bogt през рус. бухта.
БУХТЕ`Ж м. Рядко. Глух, продължителен, тътнещ шум от гърмеж, удряне, сблъскване, падане на нещо; бухтене. Изминаха десетина минути. Цялата околност се изпълни с пукот. Изглежда, че селяните се придвижваха към града, защото бухтежът на ловджийските пушки се отдалечаваше. Ем. Станев, ИК III, 209. Услушах се във воя на вятъра, слян с бухтежа на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 93.
БУХТЕ`НЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя1; бухане1, бухукане.
БУХТЕ`НЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя2; бухтеж. Някъде в далечината от* време на време* се обаждаше с глухо бухтене съветската тежка артилерия. П. Вежинов, BP, 126. Най-после едно бухтене на вода, която пада отвисоко, проби другите шумотевици и достигна до слуха му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18.
БУ`ХТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бу`хтя; бъхтене.
БУ`ХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухтене. От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята. З. Стоянов, ЗБВ И, 147.
БУ`ХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухтене, бъхтене.
БУХТЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, прич. мин. св. деят. бухтя`л, -а, -о, мн. бухте`ли, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“; бухам1, бухукам. Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238.
2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам1, бухкам1, бухукам. Вечер, когато си легнат да спят, .., синките захващат да кашлят наред, .. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета. З. Стоянов, ЗБВ I, 67.
БУХТЯ`2, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. бухтя`л, -а, -о, мн. бухте`ли, несв. непрех. Разг. Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. Той [пламъкът] си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей, съединяваше алените си езици и бухтеше като някое фантастическо чудовище. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Реката бухти и го носи. Елин Пелин, ЯБ, 75. Вятърът влезваше в пещерята, .. бухтеше из вътрешността й, като в комин. З. Стоянов, ЗБВ II, 272. Едната [воденицата] работеше дене и ноще, бухтеше колелото й, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне. Й. Йовков, СЛ, 105. Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината. П. Вежинов, BP, 236.
БУ`ХТЯ, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Диал. Удрям силно нещо, като произвеждам
