/ влязох в пояс, отрупан със цвят. / Бяха бухнали всички салкъми — / аромат, аромат, аромат. О. Орлинов, П, 101.
6. Прен. Непрех. С предл. в, от. Изпълвам се, покривам се с буйна растителност. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, къпинак и глог. Ст. Загорчинов, ДП, 386-387. Беше хубав, слънчев ден. Природата сияеше, бухнала в зеленина. П. Бобев, ГЕ, 89. Поле неизгледно под мене се простира. / Градини бухнали, ливади и нивя. К. Христов, ПП II, 110.
7. Непрех. Изведнъж се разгарям силно, буйно, с високи пламъци. Изведнъж тая светлина се засили, разрасна се, рухнаха пламъци и се понесоха искри. Й. Йовков, ЧКГ, 281. След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. Елин Пелин,* Съч. I, 7. бухвам се, бухна се страд. от бухвам в 3 и 4 знач.
БУ`ХВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам1.
БУ`ХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам2 и от бухвам се.
БУ`ХВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам3 и от бухвам се. Прах за бухване на сладки.
БУ`ХЕР м. Диал. Охлюв. Варовита пръст е и там, дето расте коприва, къпинак, и дето ся намират много бухери. Й. Груев, Лет., 1872, 237.
БУ`ХКАВ,* -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е с бухнали, разрошени косми, козина; бухлат, бухлав. Наистина животното много приличаше на бялката .., но неговата опашка не беше тъй бухкава и дълга. Ем. Станев, ПГВ, 92. // За коса — който има по-голям обем, който изглежда пухкав, къдрав, рехав или непригладен; бухнат, бухнал. — Тинке .. стига толко си се привзирала! — подвикне й разнежено майка й, като я види как не дига очи от работата си, а тя отметне само бухкави коси и се усмихне. Ст. Даскалов, СД, 236. Тази жетварка имаше къдрави бухкави коси. П. Тодоров, И I, 126.
2. Който на вид е закръглен, издут, но не плътен; пухкав. Едно бухкаво облаче закри слънцето и реката, скалите, гората — всичко посивя. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
БУ`ХКАМ1, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Бухам1 малко, кратко и не много силно; бухтя1, бухукам.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
БУ`ХКАМ2, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. Бухам2 малко, кратко и не много силно, бухкам се страд.
БУ`ХКАМ СЕ несв., непрех. Бухам се.
БУ`ХКАНЕ1 ср. Отгл. същ. от бухкам1; бухтене1, бухукане, бухане1.
БУ`ХКАНЕ2 ср. Отгл. същ. от бухкам2 и от бухкам се.
БУХЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бухлат (в 1 знач.); бухкав. Га си мечка наближи / с мало мъжко меченце, / рунтаво още бухлаво, / се` селяне са разбягали. Нар. пес., СбНУ VII, 83.
БУХЛА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с бухнали косми, козина; бухкав. До волската кола сред двора стоеше петдесет и пет годишен селянин с бухлати мустаци, гологлав и разгърден. Д. Марчевски, ДВ, 70-71. Една катеричка ме гледаше втренчено и любопитно… Над дългите й, широки уши, .., се извиваше грациозно бухлатата й разкошна опашка, по-голяма от самото й тяло. В. Андреев, ПП, 4. // За коса — който е с увеличен обем, надигнат нагоре; непригладен, бухнат. Домна хвърли кос поглед на Христофор и тръсна глава. Бухлатата й коса като грива се отмести на една страна, после на друга. Б. Болгар, Б, 27.
2. Прен. Който е издут, с увеличени размери и неправилни очертания и не е с голяма плътност. По утринното небе се влачеха разкъсани бухлати облаци и хвърляха над къра големи плуващи сенки. В. Геновска, СГ, 239. От юг бухлат се облак дига. П. К. Яворов, Съч. I, 46.
3. За растение, растителност — който е гъсто разклонен, разлистен, кичест. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, .. между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Беше любопитно да се наблюдава как черният бор врязваше тъмнозелените си тумби в разноликия гъстак, за да изтика няколко бухлати кленове. Н. Хайтов, ШГ, 208. Под ореха бухлат на хлад / той колци на дръвника / си дяла отпреди обяд / и нещо тананика. Т. Харманджиев, П, 93.
4. За птица — който е с кичур на главата; качулат. Само гордий петел слезъл: пее и си тътри дясното крило, като чака да слязат червеногребенчастите му бухлати другарки. Ц. Гинчев, ДТ, 8. Бухлата кокошка.
БУХЛА`ТО. Нареч. от бухлат (в 4 знач.); кичесто. Бухлато цъфнал трън в полето, разрошен от тихия ветрец, се радваше на топлината. Т. Харманджиев, КВ, 490.
БУ`ХЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За птица — който е с кичур пера на главата; качулат, бухлат. Бухлеста кокошка.
2. За растение, растителност — който е гъсто разклонен, разлистен; кичест, бухлат. Хорото се сви на два пръстена и зашумя около старите бухлести чемшири. К. Петканов, ЗлЗ, 12.
БУ`ХЛЬО,* -то, мн. -вци, м. Рядко. Бухал. След таз присъда, кратичка и ясна, / светулката угасна / и се във вечност пресели, / или, със по-други речи, / в търбуха / на бухля! Ст. Михайловски, NV, 69.
