тъп, тътнещ шум; бъхтя. Не дочакваше да се събудят в къщи, отрязваше си крайщник хляб и отиваше в общината. Вземаше брадвата и дълго бухтеше дебелите възловати чукани. Кл. Цачев, ГЗ, 108. Върху гърба на коня Темелко хвърляше някой хасър и след това започваше да бухти по него с тояга. Й. Йовков, ВАХ, 187. Напират враг до враг… И пушката извил / наопаки, бухти кого де свари Влаха / и сабя кривица Страшила вий и маха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 233. бухтя се страд.
БУХУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. За бухал — бухам1, бухтя1. Няма птички гласовити, / спряха песни кръшни, вити; / само по вечерен здрач / бухалът един бухува / и далеч гласа се чува. Ст. Чилингиров, СБД, 26. „Нощес бухала бухува / цяла нощ над нази.“ Ц. Гинчев, ДТ, 63.
БУХУ` и удвоено буху`-буху` междум. 1. За наподобяване на характерни глухи звукове, издавани от бухал.
2. За наподобяване на глухо, задавено, дрезгаво кашляне.
БУХУ`КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху-буху“; бухам, бухтя1. Вън бухали мрачни бухукат във мрака. Н. Хрелков, ДД, 67.
2. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво; бухам, бухтя1. Чичо му бухуква от един стар бронхит, кашля, секне се. Ст. Даскалов, СД, 271.
БУХУ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухукам; бухане1, бухтене1.
БУ`ЦА1 ж. 1. Къс от твърдо, меко или ронливо вещество с неопределена форма. Ореше дълбока оран .. Коравата земя се къртеше на едри буци като каменни блокове за строеж. А. Каралийчев, ПД, 41. Земята се размръзна. Буците станаха ронливи, а угарите рохки — трудно се вървеше из тях. К. Петканов, СВ, 15. Вечерта се измъкнах от къщи с голям комат хляб и буца сирене. Ем. Станев, ЯГ, 16. На края на града Иван спря каруцата пред един магазин, влезе там и се върна с голяма буца сол. Й. Йовков, ПГ, 14. Буца масло. Буца лед. Буца злато.
2. Разг. Твърда подутина по тялото или във вътрешен орган, образувана от възпаление или от натрупани мастни или туморни клетки. Той излезе от кръчмата. Гологлав, с голямата буца на темето си. Й. Йовков, ЖС, 124. Тя опипа буцата, която растеше над веждата й. М. Грубешлиева, ПП, 59.
◇ Акъл на буци. Разг. 1. Ирон. Употребява се за много глупав човек, заплес, тиквеник. 2. Употребява се за изключително умен човек.
Засяда ми / заседне ми (спира ми се / спре ми се) буца на (в) гърлото (гърдите). Разг.; Засяда ми / заседне ми буца под лъжичката. Диал. Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите от някакво силно и неприятно душевно преживяване. За вечеря пак го забравиха, а на другия ден му отделиха яденето както на всички ратаи. Тежка буца заседна на гърлото му. Работата не беше чиста — идеше Димитровден, Деяна мислеше да му даде пътя. Г. Караславов, СИ, 98.
БУ`ЦА2* ж. Жарг. Едра, груба жена.
БУЦАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Буцест, буцелив. Тези валяци .. за двадесет и четири часа могат да натрошат хиляди декари буцалия земя. А. Каралийчев, ПД, 38.
БУЦЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Буцест. Той водеше мършави като самия него кравки, впрегнати в .. плуг, който .. се тътрузеше по буцеливите коловози. Ст. Марков, ДБ, 74.
БУ`ЦЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на буци; буцелив. Нареди нежно цветята по изгърбената, буцеста земя [на гроба]. В. Андреев ПР, 187.
2. Който е покрит с буци пръст. Шериф полетя по буцестата улица, както никога не бе тичал през живота си. В. Ченков, ПС, 72.
БУ`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. 1. Бода, втиквам нещо остро (пръчка, колче и под.) в земята; забучвам, забивам2, забождам2. Взимаше една по една вейките, потапяше ги във водата и, .., бучеше ги в пясък. К. Петканов, ОБ, 130.
2. Втиквам нещо на островръх предмет; забучвам, забивам2, забождам2. Буча на шиш месо.
3. Допирам, натискам нещо с островръх предмет, бода нещо с островръх предмет. Буча месо с вилица. буча се I. Страд. от буча. II. Възвр. от буча в 3 знач. III. Взаим. от буча в 3 знач.
БУЧА`, -и`ш, мин. св. -а`х, несв., непрех. 1. Произвеждам, издавам силен, продължителен, глух шум; буботя, тътна, бухтя2. Новата вършачка няколко дни буча глухо след купните в стърнищата. О. Василев, Т, 125. Сега по площадчето тракаха каруци, бучаха камиони, натоварени със стоки. П. Стъпов, ГОВ, 188. Един глух и страшен вой го накара да спре: бучеше долу реката, голяма и мътна. Й. Йовков, СЛ, 116. А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 59. Времето беше най-неблагоприятно; Вятърът бучеше и въртеше снега. БКн, 1859, кн. 1, 169. Високоговорителят бучи. △ Параходната сирена бучи. △ Морето бучи. • Обр. Наоколо бучеше страшната буря на боя. Й. Йовков, Разк. I, 141. // Звуча глухо, ниско, басово. И тъй бучеше гласа му, че отсрещният псалт, .., все го поглеждаше. Й. Йовков, ПГ, 152.
2. Изпълнен съм със силен и продължителен глух шум; тътна, буботя. Как бучеше тогава гората от трясъка на повалените
