от бурята гигантски дървета! Люлееше се планината! Кр. Велков, СБ, 18. Стръмнините от двете страни на пътя и реката бучаха непрестанно от пукот и вик: — Уурраа! Уурраа! .. Д. Талев, И, 569. Булевардите бучат препълнени / от автомобили, хора и трамваи. Мл. Исаев, ТП, 43. Ечът, бучат гори, / хайдут Сидер не се бои. Нар. пес., СбВСт, 154.
◇ Бучи ми нещо в главата; бучи ми (кръвта) в ушите; главата ми бучи; ушите ми бучат. Усещам продължителен глух шум в главата си (в ушите си). Главата й бе замаяна, кръвта в ушите й бучеше, нервна пот обливаше тялото й в задушната нощ. Д. Димов, ОД, 235. Все пак в ушите му бучеше и необикновена слабост проникваше в цялото му тяло, във всичките му членове. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374. Прилоша й, главата й бучеше, краката й трепереха. Г. Караславов, Тат., 262.
БУЧАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. 1. Човек, който изработва, точи и продава ножове; ножар. Ой та тебя Юсмен бучакчийо, / не щеш да точиш сабя френгия, / най-искаш сестрино бяло лиця. / Че зъвъртя със сабя френгия, / та че му главата бре отсечи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 20. Я ми земи боздугана, / занеси го при бучакчия / .. /да наточи боздугана. Нар. пес., СбНУ XIV, 75.*
2, Човек, който налита да се бие с нож при възбуда, гняв.
— От тур. biçakçı. Друга (диал.) форма: бичакчи`я.
БУЧА`РДА ж. Спец. 1. Облицовка на стена, цокъл, колона и др. от смес от цимент, вода и дребни камъчета, която е с грапава повърхност и наподобява естествен дялан камък. Когато за пълнител се използуват мраморни камъчета от различна големина, в зависимост от обработката на повърхността — полиране или бучардисване, се получава мозайка или изкуствен камък (бучарда). Вл. Брънеков и др., СД, 245.*
2. Каменарски назъбен чук, с който се обработват такава облицовка или каменни отломъци.
◇ Мита бучарда. Спец. Облицовка, която се обработва със силна водна струя вместо с чук.
— От ит. bocciarda.
БУЧАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Работник, който прави бучарда.
БУЧАРДИ`САМ. Вж. бучардисвам.
БУЧАРДИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бучардисам като прил. Който е покрит с бучарда (в 1 знач.). Бучардисан цокъл.
БУЧАРДИ`СВАМ, -аш, несв:, бучарди`сам, -аш, се., прех. Правя бучарда (в 1 знач.) или обработвам камък или облицовка с назъбен чук бучарда. Каменарят измери формата и внимателно „бучардиса“ всяко парче: досече го, изглади го, изравни го с другите блокчета от грамадата. Ст. Станчев, ПЯС, 40-41. бучардисвам се, бучардисам се страд. Камъните за квадрова зидария, настилки, бордюри и др. се дообработват посредством редица каменарски инструменти .. Най-често камъните се бучардисват. Вл. Брънеков и др., СД, 242.
БУЧАРДИ`СВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от бучардисвам и от бучардисвам се.
БУ`ЧВАМ, -аш, несв.; бу`чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу`чнат, св., прех. Рядко. Бу`ча веднъж или изведнъж; бодвам. Тя поляга на близката сянка под върбите да спи. Едва когато някой я бучне с тояжката, се събуди. Ст. Даскалов, СД, 565. Бучнах няколко стръка мушкато в градината си. бу`чвам се, бучна се страд.
БУ`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от бучвам и от бучвам се.
БУ`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от бук; малък бук, млад бук. Рекъл царот на буките: „А бе, кой ще се наеме да заптиса насреща оня камъняк, да ми не блести в очите?“ .. Тогава се изтъпанчило бучето, мъничкото, и рекло на царот: „Я че идем.“ Н. Хайтов, ШГ, 167.
2. Само ед. Събир. Много млади или малки букове, израсли гъсто на едно място; млада гъста букова гора. Що ми са татан чуе / тука горе в клета гора — / дали ветар буче лови, / или змео али гони? Нар. пес., СбНУ XLIV, 469.
БУ`ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от буча и от буча се; забучване, забиване2, забождане.
БУЧЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буча`; тътнене, буботене. Те видяха по полутъмното платно на улицата светлите следи от фаровете на колата и чуха засиленото бучене на мотора. П. Вежинов, СО, 95. Някъде надолу, в мрака, се чуваше плясък на вода и бучене на водопад. Ем. Станев, ПГВ, 57. Морските вълни прииждаха с бучене и се разбиваха върху ронливия варовит бряг. А. Каралийчев, НЗ, 97. Постепенно остана само бученето на вятъра, а после и то спря. Л. Александрова, ИЕЩ 139. Подземно бучене.
БУЧЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Буче`не. По шосето мина с бучение тежък камион и само за един къс миг бляснаха в далечината фаровете му. П. Вежинов, BP, 209. Той продължаваше да спи, но през съня си, без да се събужда, усещаше, че го заобикаля някакъв неопределен шум, едно глухо подземно бучение, което се усилваше с всяка минута все повече. Г. Райчев, Избр. разк. II, 52. Бучението на нощният пожар, .., трещението на сухият материал, огнените конусообразни стълбове от светли искри, които са издигаха до в сини небеса .., поразяваха секиго. З. Стоянов, ЗБВ II, 118.
