БУЛОСВАМ, -аш, несв.-, булосам, -аш, св., прех. Диал. Болясвам. И наш Иванчо се родил в събота, джавкала старата бабичка. — Той приличаше малко на дяда си... На челото си и той има дупчица... Аз не помна булосвахме ли го или не. Л. Каравелов, Съч. IV, 245. булосвам се, булосам се страд.
БУЛСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Булчински. Булски дрехи. О Булско цвете. Булчино цвете. Искаше да бяга, да слиза по стълбата, да хвърля по лебедите белите бобонки от булско цвете, които се пускаха между пръстите й като въздушни мехурчета. Ст. Загорчинов, ЛСС, 8.
БУЛСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с була, кадъна. — Виж в колата оная младата була. Тя бе, познах я, в булски дрехи облечена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51.
БУЛСКИ3, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Булска лястовица. Диал. Була3.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУЛЧА СЕ, -иш, се, мин. св. булчи`х се, несв., непрех. Диал. Венчавам се, женя се.
БУЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. галъов, от булка (в 1 и 2 знач.); булчица1. — Сине, послушай ме!.. Стара съм вече, не мега къща да гледам. Намери си булче... К. Петканов, ОБ, 98. — Време е вече да идеш да си направиш сватбата и да си доведеш булчето. Ил. Блъсков ( превод), Лил., 1884, кн. 7, 3. Третя пролет стана как съм на чужбина. / Булче чака война, майка чака сина... П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 76. Дойновото булче / снощи доведено / при свекър, свекърва, / при зълва, йетърва. Нар. пес., СбНУ XLVI, 279. Попитай, Митко, дюлгери, / дюлгери, стари мастори, / тий ако си водят булките / и ти си булчето заведи, / булчето с мъжката рожба. Нар. пес., СбГЯ, 6. Секи си хвали булчето. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 151.
БУЛЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на булка или е свързан с булка1 (в 1 знач.).
— Ей и младия кумец! — е кимвал той към булчиния брат на другия край на трапезата, — сестра му ще женим, пък него не можем да накараме да си дойде. П. Тодоров, И II, 6. В неделя играха на сватбата, а в понеделник натовариха булчиния дар на една каруца и хайде в града. М. Марчевски. П, 195. У булчината къща булчин баща сичко приготвил. Ил. Блъсков (превод), Лил., 1884, кн. 7, 15. — То да иде чиляк някому на госте, та пишман да стане: щеш не щеш, пий за булчино здраве, за зетюво здраве,.., дорде хубаво ма наполиват. Ил. Блъсков, ПБ И, о2. Булчина премяна. Булчино було. Булчино хоро.
2. Като същ. булчини мн. Домът и семейството на булката.
О Булчино цвете (венче). Бот. Храст от сем. хортензиеви с бели едри ароматни цветове, отглеждан като декоративно растение; булчинско цвете. Philadelpnus coronarius.
— Друга (диал.) форма: булкин.
БУЛЧИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с булка1 (в 1 знач.); булчин. После ходих при кмета /../ да уредя отпуска на доктора. (}1з$ажда тюл за було, булчински цветя). И. Йовков, М, 104. Огънят изпука, една искра отхвръкна и падна върху полата и`. — Угаси искрата, Милено, булчинската ти престилка ще изгори! — Нека изгори. Аз и без искра цяла съм в червен огън! К. Петканов, X, 49. Булчинска рокля. Булчинско облекло.
О Булчинска китка. Диал. Жасмин. Булчинско цвете; булчински венец. Булчино цвете.
— Друга (диал.) форма: булкински.
БУЛЧИНСТВО, мн. няма, ср. За булката, младоженката — времето по сватбата и първите месеци след венчавката. Цвета дари свекъра си с кенарлия риза с шевица около яката и ръкавите.. Когато се наведе и му целуна ръка, старецът пусна в ръката й две златни пендари — пендарите на баба Денка, останали от булчинството и`. Д. Ангелов, ЖС, 191. Един месец само — па остана съща вдовица: взеха Стояна във войската. Не видя си булчинството. Ив. Вазов, Съч. Vn, 108.
БУЛЧИЦА1 ж. Умал. галъов. от булка; булче. — Павле, да не ни забравиш на сват-баща!.. Каква хубава булчица ни доведе ти! Й Йовков, Б, 72-73. — Прибери си се, та да видиш какво е да ти шета булчица, да те преглежда, да ти готви и да ти пере. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. Познавам тука едно семейство. Мъжът е арматурист... Бие жена си, тормози я, изневерява и`... А тя е еднц булчица — грях да ти е да я погледнеш. Й. Стоянов. ПД, 52. „Дали си имаш мила булчица, / Ангеле бре, войводо де? / Мойта е булка дългата пушка.“ Христом. ВВ 11,2.11.
БУЛЧИЦА2 ж. Обикн. в съчет.: Байнова (батева, Енева, Иванчова, Радева, попова) булчицаи Диал. Невестулка.
БУЛЬОН м. 1. Вид супа — отвара от месо или зеленчук. Трапезата беше много богата. На нея имаше и бульон, и пиле с ориз. К. Калчев, СТ, 68. Околовръст, в самите стени, бяха изградени малки металически шкафчета,.. А вътре в тях имаше какви ли не лакомства — и студено пилешко месо с майонеза,.., и купички с топъл бульон, и пресни салати. Ал. Бабек, МЕ, 108. Телешки бульон. Пилешки бульон. 2. Течна хранителна среда за култивиране на микроорганизми, приготвена от месен екстракт с добавка на 0,5% натриев хлорид и 1% пептон.
— От фр. bouillon.
