дето със него ще булкува. Нар. пес., СбНУ XI, 46.
БУЛКУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от булкувам. Тодора шие ръкаве, / ръкаве за малуване, / огърли за булкуване. Нар. пес., СбВСт, 393.
БУ`ЛНА, зват. бу`лне, ж. Диал. Буля. „Булне ле, Стоенице ле, / какъв ми са мари, глас зачу, / като на байна Стояна.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 35.
— От тур. bula ’кака, леля’.
БУЛНИ`ЦА ж. Диал. Гъбата булка3.
БУ`ЛО, мн.* -а`, ср. 1. Покривало от тънка прозрачна материя, което се слага на главата на булката при сключване на брак. Показваше на гостите си фотографиите, които синът изпращаше — най-напред като годеник с годеницата си, после като младоженец с млада булка, пребулена с бяло було и с голяма китка цвете в ръце. Й. Йовков, ЖС, 117. Като гледаше своята разцъфтяна като гюл през май невяста, .., която изпод булото често фърля към него сяйнал от щастие поглед, Колчо се изпълва с неизказна радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198-199. Горчо булче води. Свят! Мало и голямо накрай село е излязло булка да среща, Горчовата скопосница да види. — Бре, тоя син — измъмри дядо Генко, загледан в червеното булчино було. Ц. Церковски, Съч. III, 91. // Остар. Тънък плат в различни цветове, с който жените са покривали главата и лицето си. Когато царската колесница се изравни с калугерите, пухкава женска ръка, обсипана с пръстени и гривни, разтвори ресните, а подир нея се показа и лице с вдигнато мораво було. Ст. Загорчинов, ДП, 234. От там се задаваше един богато облечен евреин с червена болярска мантия, с когото вървеше една млада, висока еврейка с бяло було въз лицето. Ив. Вазов, Съч. XIII, 140. Тамо ми кръшно играят момци и моми избрани, / .. / с тънки са була момите. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 42. Колата, .. спряха ся; и от тях слезе млада една жена, която имаше лицето си прибулено с едно тънко копринено було. П. Р. Славейков, ЦП III-IV (превод), 23. // Тънък черен плат, с който жените покриват главата и лицето си в знак на траур. Жена му и двете му дъщери вървяха след погребалната кола със зачервени очи, в черни була. Л. Стоянов, П, 477. Траурно було.
2. Черно покривало за глава, което се носи от духовно лице, монах, монахиня. Прииждат отнейде свети патриарси, / със черни си була завити. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 101. От църквата припряно излезе отец игумен, сподирен от монасите, всички в черни була и бляскави стихари, с кадилници, слънца и хоругви в ръце. Д. Рачев, СС, 277.
3. Тънък прозрачен плат за покриване на нещо. Камина с ниска поличка околовръст, с тикано було и с по една фирида отстрана. Й. Йовков, А, 81. А Парас принеси една икона, завита с едно тенко було. П. Берон, БРП, 62. • Обр. Слънцето на запад, закрито зад булото на леки, прозрачни облаци, цедеше меката си светлина. Ив. Вазов, Съч. XIII, 27. Над горите се лееше лунната светлина, обвиваше ги в унило, прозрачно було. Ем. Станев, ЯГ, 108. Върху хълмовете бавно плуваха млечнобели мъгли, които тлееха и покриваха върховете с тънки, полупрозрачни була… Д. Немиров, Б, 196. Прен. За нещо, което закрива, прикрива истинското положение на нещата, действителността. Тия хора, привикнали да живеят в сферата на лъжата, пазеха под булото на външните обноски дълбокия разрив, който тровеше домашния им живот. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 92. Мнозина наши държавници и дипломати, които трябваше оа бъдат признателни най-напред на българските въстаници, старателно се мъчат да обтегнат булото на мракът върху тие народни драгоценности. З. Стоянов, ЗБВ I.
4. Диал. Венчавка, сватба. Годи са Руси, Руси ле, / за Русанка, руса абълка, / таз му й неделя сватбата, / до неделя му й булото. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 79. Честито було! △ Честитявам було.
5. Разг. Тънка ципа, която обвива червата на животно или човек; кърпа. Почистено, прасето се обръщаше на гръб и от разрязания му корем майсторът-колач почваше да вади: червата, дроба, булото. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20. Сичката живна дейност става в булото на чървата. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 27.
◇ Голямо було. Анат. Цирозна ципа, която се спуска надолу между червата и предната коремна стена.
Малко було. Анат. Тясна ивица цирозна тъкан, която е разположена между стомаха и червата.
> Ако си булка, булото си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи.
Булка под було. Диал. Казва се за отскоро венчана жена; млада булка. Стоян царици думаше: / .. / Оставих булка под було, / седем години и осем. Нар. пес., Христом. ВВ II, 234. Ненчо му жалба дожаля, / та си булката остави, / булката под желто було, / ачи си Ненчо забягна. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66.
Вдигам / вдигна (махам / махна, свалям, сваля, смъквам/смъкна, снемам/снема) булото. Книж. Разкривам истинския непочтен лик на някого или на нещо, някакви непочтени дела. И жал ми е, че мен горчива чест се пада, / от неговите тъй изхитрени слова / да махна булото и всичко онова, / що се таи зад тях, наяве да изскочи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 71-72.
Пада ми / падне ми булото <от очите>. Разг. Започвам да виждам ясно действителността.
Хвърлила си булото. Диал. За булка, младоженка — престанала да спазва обичая да стои смирено и да мълчи, престанала да се срамува.
