БУЛЬО`НЧЕ, мн. -та*, ср. Умал. от бульон. — Получихме агнешко, кока-кола, швепс и готова кайма. Каквото пожелаете… Имам бульонче, началство, да ти сипя за загрявка. Т. Монов, СЧ, 141.
БУ`ЛЯ, зват. бу`льо, бу`ле, ж. Диал. 1. Жената на по-възрастния брат по отношение на неговите по-млади сестри и братя и техните съпруги. Младата абсолвентка побърза да замине при брата си и буля си Гинка. Ст. Грудев, ББ, 41. Толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Луд ли е, та приказва само за буля си и за децата й? Й. Йовков, ЖС, 145. — Мамиш се, деверьо! — каза смело Кръстевица. — Излъгали са те. Мене слушай! .. — Тебе са излъгали, бульо, тебе, а не мене! — пламна отново той. Г. Караславов, ОХ IV, 35. Като сте, буле, се наред / ти личиш буле, в булките. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 61. Иди, буле, думай добро за мене, / сал да дойде Пимпири Пенка при мене! Нар. пес., СбНУ XLVI, 180.
2. Омъжена жена на средна или в напреднала възраст; стрина. Когато понаредих дюкяна и закачих кепенците, дойде буля Ана. Ст. Чилингиров, ХНН, 72. — А че… чорбаджи, аз снощи ги чаках, чаках… те като са заловиха на… инаквото хоро .. — Ами буля ти хаджийка игра ли? — Ам че как?… И тя, и Анка, и, … Д. Войников, КЦ, 43. Буля ли си, булка ли си? Погов., П. Р. Славейков, БП I, 56. • Със собств. име, образувано от мъжовото, често като интимно обръщение. — Защо, буле Николи`це? Че лошо ли е да се живее сега? Ст. Марков, ДБ, 262. През деня двама стражари, .., спряха морните си коне пред портата на буля Кирилица. Елин Пелин,* Съч. I, 60. Посред широката бай Зарьова стая е сложена трапеза, около нея събрано цялото семейство: бай Зарьо, буля Заревица, Диман, техният син, Аглика, негова невеста, Мирка. Ив. Карановски, Разк. I, 57.
— От тур. bula ’кака, леля’.
БУ`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Забулвам, пребулвам. Зели са Цена да булят, / първо й було метнали — / дръпнала, та го скъсала. Нар. пес., СбНУ XXII-ХХIII, 62. Преведи са, преклони са, мар Марийке, / че ти иде кръстничката, мар Марийке, / че ти води годеника / и ти носи бело було, / ще ти були тънка снага, тънка снага, бяло лице. Нар. пес., СбВС, 219. • Обр. А слънцето неусетно беше залязло. Тънък мрак булеше полето. И. Петров, НЛ, 229. Фъртуната бясна / лицето му брули, / и дрямка опасна/ очите му були. Ив. Вазов, Съч. III, 215. буля се страд. и възвр.
БУМ и удвоено или утроено бум-бум, бум-бум-бум междум. 1. За наподобяване звука на гърмеж. А младежите подири ги все в манастирската ливада: бау бум, бау бум, цял ден с пушките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113.
2. За наподобяване на звук от удар върху твърд, обикн. кух предмет. — Ти бе мишок! — крещи фелдфебелът на малкия барабанчик. — Защо не чакаш! Два такта, разбираш ли! Тарара-тарара-бум! Тарара-тара-ра-бум. Д. Калфов, ПЮН, 80. А веднъж си в къщи спеше. / Майка му над него бдеше. / Изведнъж: / бум-бум, / лум-лум! / Отворете, ..! / Влизат трима полицаи. А. Босев, ДО, 100. Удряха тъпана: бум-бум-бум.
3. В сказ. функция: а) Давам изстрел с огнестрелно оръжие, обикн. пушка, револвер; гръмвам. Вдигнал пушката и бум! Право в челото! П. Стъпов, ЖСН, 242. Докато пълзиш, той ще те забележи и веднага разбира къде е скрито оръдието. Тогава се премерва добре и бум! П. Вежинов, BP, 98. б) Удрям със сила върху кух или твърд предмет; бумкам, думкам; Взех тъпана и бум-бум. △ Свих юмрук и бум-бум по вратата, дано ме чуят най-после.
БУМ, мн. няма, м. 1. Внезапно настъпило бурно развитие или рязко увеличаване, нарастване на нещо. Невероятен бум се очаква в продажбите на новия модел топки „Адидас“. С, 1998, бр. 1874, 19. В ерата на корупцията борбата срещу нея засяга всички .. С възхода на либерализма е свързан бумът на подкупите. 24 часа, 1997, бр. 222, 5. При откупуване на антики вече се плащат цени, близки до западните стандарти .. Това .. даде мощен тласък за бума в иманярството. СТ, 1999, бр. 47, 24. Икономически бум.
2. Сензация, шум, оживен обществен интерес. Името на тази личност напоследък беше пакетирано в почти ужасяваща тайнственост .. Едно интервю с него можеше да бъде моят първи вестникарски бум и щеше да ми осигури репутация на великолепен журналист. А. Мелконян, БФ, 311-312. Аз не зная какво става, .. да не би да има вестникарски бум, свързан сега пък с отрицанието на дарбата на Ванга, след като толкова много я славословехме. КСТ, 1991, бр. 12, 6. С тази рокля ще направиш бум на абитуриентския бал.
— Англ. boom.
БУМА`ГА ж. 1. Обикн. мн. Пренебр. Канцеларска преписка. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. У някои служещи тя е станала като болест .. Впрочем причините за трупане на бумагите са различни. Н. Каралиева, Н, 84. Клюмнала кичур коси над куп листове и формуляри, съсредоточено пишеше… — Виждам, че сте заета. — Ами, бумагите могат да почакат… Поласкана съм, щом сте ми гост. Ем. Манов, БГ, 200. Бях при министра аз пак отзарана / .. / „Вашата просба, прочетох я снощи, / ..: / имам предвид!“ измърмора ми той / и запрелистя на масата рой / там навалени книжа и бумаги… П. П. Славейков, ОБ, 195.
