Page:RBE Tom1.djvu/975
бръснарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фризираш. Св. Минков, РТК, 179. Бръснарски салон.
БРЪСНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бръснар. Препитавам се с бръснарство. // Работа, умение на бръснар. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18.
БРЪСНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръснар; млад бръснар. — Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила? Чудомир, Избр. пр, 189.
БРЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бръсна2 и от бръсна се като прил. Който е обръснат, без косми, гладък. — Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото. Ал. Константинов, БГ, 61. i>Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса. Й. Йовков, ПГ, 246. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 305.
О Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?
БРЪСНА`Ч м. Специален остър нож или уред за бръснене. После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода. Д. Талев, ПК, 602. На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада. Д. Спространов, С, 13. Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач. Н. Бончев, ТБ (превод), 3.
О Акъл — море, ум — бръснач. Разг. За много умен, схватлив, досетлив човек. На такава глава — такъв бръснач. Разг. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. — Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия .. Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач. Г. Данаилов, ДС, 201.
Умът ми реже (сече) като бръснач. Разг. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него! Л. Галина, Л, 59. Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач. Д. Димов, Т, 235.
БРЪ`СНЕНЕ ср. Отгл. същ. от бръсна2 и от бръсна се. Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене. Св. Минков, ДА, 92. Ножче за бръснене.
О На такваз глава — таквоз бръснене. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.
БРЪ`СНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от бръсна2 като прил. Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. Воен. Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми. С. Чернишев, ВМ, 179.
БРЪСНИ`Ч м. Диал. Бръснач. — Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно. Ц. Гинчев, ГК, 286.
О Обръсвам / обръсна без бръснич някого. Диал. Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.
БРЪ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бръсвам. бръснувам се страд.
БРЪ`СНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бръснувам и бръснувам се; бръсване.
БРЪ`СТ, бръ`стът, бръ`ста, мн. бръ`сти, м. и бръст, бръстта`, мн. бръ`сти, ж. Събир. Диал. Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.
БРЪ`СТЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя1 и от бръстя се.
БРЪ`СТЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя2 и от бръстя се.
БРЪ`СТИ`НА ж. Диал. Бръст. — Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората! Ран Босилек, Р, 91. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката. Н. Хайтов, ПП, 16.
БРЪСТУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. За коза — ям листа от дървета, ям бръст. — Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове. Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се страд.
БРЪСТУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бръстувам и от бръстувам се.
БРЪ`СТЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Сека бръст за храна на добитъка.
2. Храня добитък с бръст. Стойку лю, син-
