Page:RBE Tom1.djvu/969

От Читалие
Версия от 06:29, 27 февруари 2014 на Zelenkroki (беседа | приноси) (Премахната редакция 9356 на Mister sou (беседа)Неправилни символи за ударение.)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Обикн. мн. Плодът на това растение; червена боровинка.


БРУСТ, брустът, бруста, мн. няма, м. Спорт. Стил на плуване по гърди, при които ръцете едновременно се изнасят напред и след това се прибират към тялото с кръгови движения. Лека-полека той се научи оа плува бруст, но брустът е бавен стил, с него и при най-добро желание не може да се отиде далеч. П. Незнакомов, СНП, 222.

— От нем. Brustschwimmen ’плуване бруст’.


БРУСТВЕР м. Воен. 1. Земен насип пред окоп за защита на бойците и за опиране на пушките при стрелба. Един снаряд ек-сплодира пред самия бруствер на окопа и ги [войниците] зарина с пръст и корени. В. Нешков, Н, 147. От своя страна ние се залепваме до бруствера и продължаваме стрелбата. Л. Стоянов, X, 13. Той се движеше по окопите и ходовете винаги наведен, никога не стърчеше над бруствера. П. Вежинов, НС, 44.

2. Бронирана стена на военен кораб за защита основите на комин, на бойна кула и др.

— Нем. Brustwehr през рус. бруствер.


БРУСТВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Воен. Прил. от бруствер.


БРУСЯ, -иш, мин. св. бруси`х, несв., прех. Диал. Бруля (в 1 знач.). Брусят орехите. бруся се страд. бруся си възвр.


БРУТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който проявява безогледна грубост, насилничество. Аз виждах, колко е нещастен / човекът, беден от мечти, / и колко става по-прекрасен, / когато блян го навести, — / и бранех от света брутален / това, с което го дарях. Т. Траянов, П, 118. Брутален човек.

2. Който се характеризира с безогледна грубост, насилничество. В бруталното нападение срещу Египет ние виждахме едва ли не началото на големия пожар. П. Вежинов, ДМ, 26. Нима не познаваше неумението на тоя човек да крие чувствата си, неговата студенина, съвсем брутална, неприкрита от никакво възпитание, Ем. Станев, ИК III-IV, 295.

— От фр. brutal.


БРУТАЛНО. Книж. Нареч. от брутален; грубо. Това момче [Холбърн] говори грубо, с хулигански фрази, държи се брутално, но тъкмо така прикрива своята извънредно изострена чувствителност. Е. Каранфилов, Б П1, 157.


БРУТАЛНОСТ, -тта, мн. -ти, ж. Книж.

1. Само ед. Качество на брутален; грубост, насилие. Борис Казански седна безцеремонно .. и със своята бруталност веднага завладя цялата маса. Д. Ангелов, ЖС, 226.

2. Брутална, груба постъпка. На власт беше едно от най-реакционните правителства

— кабинетът на Димитър Петков с пълния стамболовистки аксесоар на произволи, бруталности, цинизъм и гешефти. К. Константинов, ППГ, 93.


БРУСТ


БРУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бруто. Брутно месечно възнаграждение. Брутен доход.

О Брутна химическа формула. Хим. Формула, която показва само качествения и количествения състав на съединенията.


БРУТО нареч. 1. Търг. Заедно с опаковката; заедно с дарата (за стока, която се тегли). Противоп. нето. Кафето струва бруто 8 лева килограма.

2. Финанс. Без да се приспадат удръжките (за сума). Във ведомостта заплатите се изчисляват бруто.

О Бруто за нето. Разг. Без да се приспада дарата. — Бруто за нето... Какво е най-сетне това от вас! Ами всеки ден аз дигам по толкова чували! Всеки по кило. Къде отива това?.. —Дигай и бягай, ти казвам! И пак скандал за това пусто „бруто за нето“. Д. Калфов, ПЮН, 12-13.

— Ит. brutto през нем. или рус. (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, 249). — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1860 г.


БРУЦЕЛОЗА ж. Мед. Заразна болест по добитъка, която се предава и на човека чрез месото или млякото на заразените животни и се проявява в периодични пристъпи от трескаво състояние с повишена температура, главоболие, болки в мускулите, увреждане на ставите черния дроб, далака и др.; малтийска треска.

— От англ. собств.


БРУЦЕЛОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Мед. Прил. от бруцелоза. Работниците в бруцелозните овцевъдни стопанства трябва да се подлагат ежегодно на ваксинация против бруцелоза. НТМ, 1961, кн. 9, 26.


БРЪБЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. Да ви пази господ от бръблива жена, от козя краста и от костеливи орехи. Погов., Ст. Младенов, БТР, 214.


БРЪВ, бръвта, мн. бръви, ж. Диал. Греда или дърво, поставено за мост над поток или река. Трябва да заобиколя през моста.

— Защо не минете по бръвта? Ив. Кирилов, Ж, 18. Над потока ще видиш, бурята е капичнала тук-там дебело дърво. Ти мини по една от тези бръви и върви направо. П. Тодоров, Събр. пр И, 307.

О Сбърквам се / сбъркам се като куче на бръв. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал.


БРЪВНО, мн. -а, ср. Диал. Отсечено и одялано дърво за строеж; греда.


БРЪКВАМ, -аш, несв.; бръкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мушвам, пъхвам ръка или друг предмет някъде, обикновено за да намеря или извадя нещо. Той бръкна в

969


БРЪКВАМ