БРОМ, бромът, брома, мн. няма, м.
1. Хим. Химически елемент В — тежка тъмночервена течност с остра задушлива миризма. Бромът е единственият течен мета-лоид. Хим. VII кл, 1965, 70.
2. Разг. Бромово съединение, използвано като успокояващо и сънотворно лекарство. Нямаме нужда да ходим по далечни страни, да дирим бром за нервите си и ясност за мислите си...Ив. Вазов, Съч. XV, 100. — Нищо ли не вземахте за сън? — Вземах. Бром и още нещо. Ем. Манов, БГ, 112. — Сега ще ви ударя инжекция с бром, ще се успокоите, ще заспите... Кл. Цачев, СШ, 143.
— От гр. Ppw^iot; 'зловоние'.
БРОМАЦЕТОН, мн. няма, м. Хим. Безцветна леснолетлива течност с остра миризма, едно от най-силните сълзотворни бойни отровни вещества.
БРОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Хим. Прил. от бром; бромов. В цилиндър с бром-ни пари се налива малко вода.. Бромът се разтваря във водата и се получава бромна вода. Хим. VII кл. 1965, 93. Бромни съединения. Бромна киселина.
БРОМИ`Д м. Хим. Сол на бромоводоро-дната киселина. Натриев бромид. Калиев бромид. Сребърен бромид. Радиев бромид.
БРОМОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бром; бромен. Произвеждат се бромова, нормална и други видове хартия върху най-различни подложки. ВН, 1960, бр. 2644. 1. Бромова вода.
О Бромови соли. Хим. Съединения на брома, използувани като лекарства за успокояване на възбудена нервна система; бромиди. Бромово пиянство. Апт. Мед. Остро отравяне с бромови съединения, проявяващо се със силно главоболие, виене на свят и изгубване на равновесие.
БРОМОВОДОРОД, мн. няма, м. Хим. Безцветен газ, съединение на брома с водорода.
БРОМОВОДОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от бромоводород. Бромо-водородни съединения. О Бромоводородна киселина. Хим. Воден разтвор на бромоводорода.
БРОМУРАЛ, мн. няма, м. Апт. Съединение на брома, което се използва като сънотворно и успокояващо лекарство. Стаята на хазяина,., беше отрупана с най-различни неща... Върху масата до леглото — няколко полицейски романа,., електрическо енерче, туба бромурал. К. Константинов, 43, 157-158.
БРОНЕАВТОМОБИ`Л м. Воен. Брониран боен автомобил, предназначен за разузнаване, охрана и свръзка; бронемашина.
БРОНЕБОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Воен. За снаряд, огнестрелно оръжие
— който може да пробива броня. Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони /за нея/няма открити! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. Бронебоен снаряд. Бронебойна бомба. Бронебойно оръжие.
БРОМ
— От рус. бронебойнь1Й.
БРОНЕВАК, мн. -ци, м. Боец, който служи или е служил в бронирана войскова част. Златан се обърна неохотно — срещу него стоеше леко разкрачен и с поизмачка-на цигара на края на устните тънък, спретнат броневак. П. Вежинов, BP, 68. И седят в тях [камионите] броневаци / в битки обгорели, / бавно свалят им калпаци / старци посивели. Т. Харманджиев, П, 108.
БРОНЕВАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до броневак. Червеникав петел, кацнал на един крак върху зелената дръжка на водната помпа, поглеждаше сякаш с неодобрение броневашкия безпорядък. П. Вежинов, BP, 67.
БРОНЕВИ`, -а, -о, мн. -и, прил. Воен.
1. Който е покрит с броня; брониран, броне-носен. Бронева машина.
2. Който може да пробива броня. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, ти му праскаш броневите патрони, бронеизтребителите го шарят със снаряди,.. Не върви. Едва по-късно му открихме леснината. П. Вежинов, BP, 100-101.
— От рус. броневой.
БРОНЕЖИЛЕТКА ж. Специална жилетка, непробиваема от куршуми, предназначена за предпазване на тялото от раняване при стрелба. Полицаи с бронежилетки блокирали веднага околните кръстовища. ДТ, 1997, бр. 342, 8. Направен от специални стъкловлакна, манекенът трудно би могъл да бъде различен от останалите стражи — същата бронежилетка, кобур, униформа. СТ, 1999, бр. 48, 5.
— От рус. бронежилет.
БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Оръдие, което се използува срещу бронирана бойна техника (танкове, бронирани кораби, бронетранспортьори и под.); противотанково оръдие. Вдясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо „ура“. един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, НС, 40.
2. Боец, който обслужва такова оръдие. Около нас бронеизтребители, минометчи-ци и картечари се смесиха с редиците на пехотата, като биеха ожесточено, в самозабрава по отстъпващите немци. П. Славински, ЛЩ, 442. Къщите им бяха претъпкани с войници, защото освен бронеизтребителите в селото квартируваше и един от полковете на оставената в резерв дивизия. П. Вежинов, BP, 64.
3. Лек, подвижен боен самолет, предназначен да унищожава бронирана бойна техника, жива сила и др. военни обекти.
БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛ
