и за родината една достопаметна — една решителна, напрегната, бременна с необикновени събития година. М. Кремен, РЯ, 207. Русия по това време беше бременна с революция повече от която и да било друга страна.
3. Като същ. бременна ж. Жена, която носи плод в утробата си. Специални грижи се полагат и за болните, бременните, родилките и кръводарителите.
БРЕМЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Състояние на бременна. Тя понасяше много леко напредналата бременност,.. Като пресмяташе на ум кога приблизително ще дочака и третото си дете, тя стигна до бащиния си дом. Г. Караславов, ОХ IV, 42. Домнините мисли се пренесоха към бременността, която й натежаваше. Б. Болгар, Б, 61. // Времето, през което трае това състояние. През бременността си тя се разхубави.
2. Физиол. Процес, при който в женски организъм се развива плод от оплодена яйцеклетка. Рисът е изобщо рядко животно и животът му не е добре изучен. Смята се, че след десет седмици бременност женската ражда по две, а по-рядко по три малки. П. Петков, СП, 38-39. Бременността у жената тпае девет месеца.
О Извънматочна бременност. Мед. Бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива в тръбите, свързващи яйчниците с матката. Лъжлива бременност. Мед. Болестно състояние, при което се наблюдават някои външни признаци на бременност, без да има забременяване.
БРЕМЕНОСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Носач, хамалин. И тъй на вторий ден дойдоха пятстотин бременосци хора, които ся надваряха за честта, кой повече голям товар да задигне. П. Кисимов, OA II (превод), 81. „И е надраскал толкоз много книги / щото не би могли да ги помъкнат ни четири дузини бременосци!“ Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 190-192.
БРЕНДИ, мн. няма, ср. Вид силно алкохолно питие. Предлагам да изпушим по една цигара в моята стая. Имам и бутилка истинско бренди. Д. Димов, ОД, 68. — Да седнем, шериф, отсреща на чашка бренди. Сделката трябва да се обсъди официално. ВН, 1960, бр. 2839, 4.
— Англ. brandy.
БРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Старин. 1. Тленен. Те съставят голямата част т тълпата, която придружава неговите бренни останки към гроба. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172. 2. Преходен, краткотраен. — Дойди, но с подвиг увенчай / ти твойта бренна суета / и нека бъде твоят край / една усмихната мечта! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 80. Кому пред погледите вдъхновено [кораба от Испания] товара тежък ще разтвориш в дар, / за да забрави битието бренно / и стане в миг на вековете цар? Е. Багряна, СЧ, 28.
БРЕМЕННОСТ
БРЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Старин. Отвл. същ. от бренен. Ах, незавиден / живот живее онзи, който знай, / че на света се в временното само / живот живей. Възмогнати над него / живеят други, — временната бренност / отхвърлят те и в туй що е под нея / в идеята проникват. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 122.
БРЕСТАК, мн. -ци, м. Събир. Много брястове, израсли на едно място; гъста брястова горичка, бресталак.
БРЕСТАЛАК, мн. -ци, м. Събир. Брестак.
БРЕСТЕЦ, мн. -тци, след числ. -теца, м. Умал. галъов. от бряст; малък бряст, брест-че. Един брестец тогаз / й каза: — Ето аз / ще те крепя,.. / Макар плод да не давам —/ се пак и аз за работа ще ставам. Ст. Михайловски, СБ 96.
БРЕСТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бряст; малък бряст.
БРЕТОН м. 1. Коса, спусната върху челото над веждите, подрязана обикн. в права линия. Военният .. бегло погледна към съседната маса. Там самичка седеше млада жена с мека черна коса, спуснат бретон над тънко изписани вежди. Н. Кирилов, ПД, 152. Челото бе скрито под дълъг, леко къдрав бретон. М. Кремен, РЯ, 612. 2. Вид дамска шапка с вдигната периферия от всички страни.
— От фр. breton 'бретонски'.
БРЕТОНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е роден или живее в Бретан, полуостров в Западна Франция.
— От фр. собств.
БРЕТОНКА ж. Жена, която е родена или живее в Бретан. А може би, в привечер-ната позлата, / и днес бродят нашите два силуета... / Широкополите бретонки ги изглеждат / изпод черните си пиявици вежди / с поглед, като океана син и намръщен. Е. Багряна, ВС, 71.
БРЕТОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Бретан. Един следобед той чистеше стъ-бълцата на някакви бретонски рози в парка, когато изведнъж пред него застана Ди-митринка с една саксийка на ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 156. Това е островът, на който живеят вещиците зли, — / бретонс-ките легенди стари за който чудеса разказват. Е. Багряна, ВС, 73. О Бретонски език. Език от бритската група на келтските езици, който се говори от населението на полуостров Бретан.
БРЕТОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бретон. Тя [Милена] приличаше на малко подгонено зайче, което търси да се скрие някъде; късичката и мека руса коса се бе разпиляла над челото й като ниско бретонче
БРЕТОНЧЕ
