облигации, емитирани от централната банка на една страна, които се търгуват на световните фондови борси с цел да се покрие външният й дълг. Купувачите се наситиха на брейди книжата независимо от коя страна са емитирани. Кап., 1998, бр. 21, 21. Брейди облигациите не са привлекателни за чуждите инвеститори и поради недотам добрата им ликвидност. Кап., 1998, бр. 21, 21.
— Англ. от собств.
БРЕЙК м. Муз. 1. Танцова композиция с богати възможности за импровизация, която включва сложни фигури и акробатични движения и се изпълнява върху основата на бърза ритмична музика, обикн. в стил рап. Тренирал е [Тони] 9 спорта — от футбол до спортна гимнастика. Участвал е и в състезания по брейк. ВЖ, 1999, бр. 43, 5.
2. В джаза — кратко прекъсване на ансамбловото свирене, в което солист изпълнява импровизация.
— Англ. break.
БРЕК неизм. Спорт. При бокса — команда на съдията за кратко прекратяване на играта, когато единият от двамата боксьори плътно се е прилепил до другия, за да избегне ударите му; спри, раздели се! Той става неохотно, мъчи се да се залови за противника си. Съдията на ринга командува „брек“ и ги разделя. П. Вежинов, ДМ, 64.
— От англ. break ’прекратявам, спирам’.
БРЕ`КВАМ, -аш, несв.; бре`кна, -еш, мин. св. бре`кна`х, св., непрех. Диал. Цъфвам, разцъфтявам се. Сливите винаги са бързали, та и тая година първи се усмихнаха на слънцето. А пък бадемите изведнъж брекнаха, разтвориха розови устни. К. Петканов, СВ, 51.
БРЕ`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бреквам.
БРЕ`КИНА ж. 1. Дърво от семейство розоцветни с кисели, червенокафяви, топчести плодове, събрани на кичури; дива скоруша. Pirus torminalis. Също като плодовете на офиката са събрани в чадърчета и тези на брекината. Те са кафяви, лъскави, дребни топчици. Ив. Димитров, ОП, 40. Шумата на дъба е почнала да става медночервена, .. на брекината и бука — портокалево-червена. П. Росен, ВПШ, 135.
2. Плод от това дърво.
— Друга форма: бреки`ня.
БРЕ`КЧА ж. Геол. Утаена скала, съставена от споени ръбести късове от различни скали, използвана и като декоративна за облицовка или подове. В пещерата „Темната дупка“ .. костите от козата .. и пещерната мечка .. на много места образуват типична костена брекча. ПН, 1935, кн. 8-9, 127. Пода покрихме с брекча.
— От ит. breccia.
БРЕ`КЧЕСТ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от брекча.
БРЕ`КЧИЯ ж. Геол. Брекча. За наличието на такова езеро днес свидетелствуват останките от .. слабо споени с варовита спойка брекчии и .. мраморни късове. М. Тошков и др., HP II, 164.
БРЕ`МЕ, мн. бре`мета и (остар.) бремена`, ср. 1. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или от добиче. Подире му една жена, .. идеше прегъната под едно бреме, очевидно много тежко. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 122. Тая заран донесох едно бреме, но ми се откъсна кръста. А. Каралийчев, НЗ, 66. Никой не беше идвал да вдига сено. Най-много да е дошъл някой нощем с кош или си е пренесъл на гръб едно-две бремета. Ст. Даскалов, ЕС, 17.
2. Само ед. Обикн. в съчет. с предл. под и следв. несъгл. опред. с предл. на. Тежест, тегло. Влаковете едва пъшкали под бремето на тежкия товар… К. Калчев, СТ, 248. Само хората не се огъваха под бремето на железните греди и машини, защото те бяха челичени. Б. Шивачев, ПЮА, 240. • Обр. И като [царят] помълча, смазан под бремето на собствените си думи,с усилие повтори: — … Аз — цял народ — убих, но — Господ — Господ — ще ме съди! Н. Райнов, КЦ, 89. Тя е пъшкала под бремето на унизителни задължения. Ив. Вазов, Съч. XXII, 136.
3. Прен. Неприятно, тежко, мъчително изживяване, преживяване; гнет, мъка. Някакво непоносимо бреме се бе смъкнало от сърцето му. П. Вежинов, НС, 42. От душите пада тежкото бреме на безпокойството и страха. Й. Йовков, Разк. II, 44. „Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време, / олекна-ще и тежко бреме, / на мъките ни край до-ще.“ П. К. Яворов, Съч. I, 45. Не плача задето безрадостен, пуст и прекършен, / без тебе животът ми дълг ще е само и бреме. Е. Багряна, ВС, 67. Други разгледват народний живот с всичките му бремена… и грозотии от двойний произвол на деспоти — турци и фанариоти. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116.
БРЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Само за жена или за женско животно — която носи плод в утробата си; трудна, непразна, тежка. Ружа беше бременна в последните месеци, а те двамата никак не бяха говорили досега за нейното необикновено положение. Тя беше селянка и знаеше, че това си беше женска грижа. Д. Талев, И, 493. Залата беше изпълнена, както обикновено, с жълтеникав тютюнев прах, .. Тук работеха бременни жени, които осъждаха плода си на хилав живот още в утробата. Д. Димов, Т, 32-33. Те претърсваха гъсталаците, сечищата, потайните кътчета в младите гори, следяха бременните сърни и се връщаха вечер весели и гладни. Ем. Станев, ПЕГ, 91.
2. Разш. С предл. с или от. Обикн. за епоха, време — в който се зараждат и назряват важни, значителни явления, събития. Това бе
