и правеше лицето й още по-дребно. К. Калчев, ЖП, 43.
БРЕХ междум. Простонар. 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре2, брей2, брях2. — Брех, че сърдит! — рече той. Й. Йовков, ЖС, 169. И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше… Малее!… Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!… Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. — Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим. П. Проданов, С, 92. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи .. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата. Ст. Дичев, ЗС I, 395.
2. За израз на недоволство, яд; бре2, брей2, брях2. — Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна. А. Гуляшки, ЗР, 232. По две кожи ще ни смъква от гърбините .. — Брех, мама му стара! Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255.
— Друга форма: брях.
БРЕ`ХЕР м. Техн. Машина за разтрошаване на твърдите материали при производство на бои.
— Нем. Brecher.
БРЕХЕРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Техн. Работник, който обслужва брехер.
БРЕ`ХМАШИНА ж. Техн. В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери.
— От нем. Brechmaschine.
БРЕЦА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Човек, който бреца като бивол.
2. Ручило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРЕ`ЦАМ1, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. За бивол — рева. Биволите, .., високо брецаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65.
2. Непрех. За ручило на гайда — издавам звук (Вл. Георгиев и др.,* БЕР).
3. Непрех. Издувам се, ям и пия, докато се подуя (Т. Панчев, РБЯд).
4. Прех. Говоря някому неприлични думи; псувам (Т. Панчев, РБЯд).
5. Прех. Подмятам, закачам с думи (Т. Панчев, РБЯд). Не ме брецай. Т. Панчев, РБЯд, 34.*
6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се страд. от брецам в 4, 5, 6 знач.
БРЕ`ЦАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя, вървя без цел; шляя се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: бре`нцам.
БРЕ`ЦАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам1 и от брецам се. Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове, .., брецане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи. Гр. Угаров, ПСЗ, 255.
БРЕ`ЦАНЕ2 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам2; шляене.
БРИГ, бри`гът, бри`га, мн. бри`гове, след числ. бри`га, м. Мор. Двумачтов кораб с малък тонаж. Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина. К. Христов, ПВ, 28.
— От англ. brig.
БРИ`ГА ж. Диал. Грижа. Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали брига за бедното, лишено от майчини грижи, сираче. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600.
— Ит. briga през схр. брuга. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187-188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98.
БРИГА`ДА ж. 1. Воен. Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,… стоеше срещу Гредетинската планина. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка. А. Каралийчев, ТР, 162. На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя. НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади. Ист. VII кл, 157.
2. Група от лица, обединени за изпълнението на определена производствена задача в производствени предприятия, стопанства и под. от 50-80-те г. на XX в. у нас. Дълго след това тя се сърди на Яна и никой не знаеше причината, защото всъщност Яна беше поела вече новата си длъжност — ръководител на тъкачната бригада. К. Калчев, СТ, 25. Разделиха се кооператорите на бригади и се заеха да редят кооперативната земя. Кр. Григоров, Н, 111. Стопанството ни сега е разделено на 8 полевъдни и 4 зеленчукови бригади. ОП, 184. Тракторна бригада. Производствена бригада. Комплексна бригада.
3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата. И. Петров, НЛ, 248. Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада. Кр. Григоров, ПЧ,
